ДИНКА МАРКОВА
Динка Петрова Маркова е родена през 1922 г. През учебната 1958/1959 г., когато бях в пети клас ми бе класен ръководител и учител по български език и литература.
Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – МАРИЯ БОГДАНОВА
Нейното държане повече подхождаше на учител по така наречените „страшни предмети“ – математика, физика, химия отколкото на учител по приятните български език и литература. Може би това донякъде се дължеше на обстоятелството, че в класа ни имаше няколко доста палави за онова време деца, като турчето Лютви, известен по-късно в Казанлък с прякора „Арапа“, каракачанчето Коста, Иван с прякор „Джагата“. За тяхното усмиряване тя хвърляше повече енергия отколкото за ползотворно преподаване на уроците. Мисля си, как ли би се чувствала тази учителка, ако трябваше в днешно време да преподава, защото някогашните единични калпазани са „ цвете“ пред сегашните, които са мнозинства във всеки клас.
А иначе Динка Маркова бе един културен, интелигентен, трудолюбив, скромен учител и човек. Като такава е останала в спомените не само на няколко поколения свои ученици, а и на колегите си – учители. Хубави думи за нея каза Крум Бошнаков при срещите ни през лятото на 2019 г. Съседът Ѝ от бул. „Освобождение“ № 36 бай Петър Стойчев (р. 1930 г.) пък често споделяше: „Какъв човек е Динка Маркова! В нея няма никаква горделивост. Дори като бе заместник-директор, като се върне от работа, облечена по домашни дрехи излиза да премита не само двора, а и улицата, полага грижи за цветя и други насаждения в двора на блока им.“
След откриване на ОУ „Г. Кирков“ Динка Маркова бе назначена там за учител по български език и литература, а не след дълго и за заместник-директор на училището. Като такъв се пенсионира през 1977 г.
Почина на 11 ноември 2019 г. навършила 97-годишна възраст.
ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК.
Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора.
