Очите на дядо Мраз
Наближаваше новата 1989г. Малкият колектив на Окръжния държавен арбитраж – Стара Загора се стягаше, както винаги при празници да отбележи това с “другарска вечеря”. Някой подхвърли идеята, че малките деца и внучета на арбитрите и служителите са близо 10 и дали няма да е подходящо празненството да е с тях и се организира посрещане на дядо Мраз, който да раздаде подаръци.
След като проучихме тук-там, разбрахме, че няма откъде да намерим “външен“ дядо Мраз, ами трябва някой от нас да се нагърби с тази задача. Шефката Янка Христова (1935 – 2009г.) възложи на мен това. Вълчо Цанков, след като пусна своите многобройни и вездесъщи “връзки” намери от някаква детска градина пълно облекло, брада и оборудване, за да се превърна в добрия старец.
Стефан Саранеделчев: Селска мярка
Настъпи вечерта и всички колеги дойдоха с малките си деца и внуци, а аз се скрих в кабинета си да се дегизирам. След като сторих това, влязох в залата, където всички се бяха събрали. За всяко дете казах добри думи и му дадох съответния подарък. Направи ми впечатление, че 3-годишния Цанко – син на най-младия ни колега-арбитър Пламен Иванов и младши съдията от окръжния съд Антония Коева не слушаше какво му говоря, а вторачено се взираше в очите ми. След като изпълних мисията си, сбогувах се с всички и казах, че заминавам за далечната си родина Лапландия, с поръчение децата да слушат родители, баби и дядовци, за да дойда догодина с още по- хубави подаръци.
Прибрах се в кабинета, преоблякох се и след известно време, като използвах суматоха на влизане и излизане на група колеги, безшумно влязох в залата и спокойно се разположих в единия й край. След 15-ина минути към мен приближи Цанко, вгледа се трескаво в очите ми и силно извика:
– Ей, ти имаш същите очи като на дядо Мраз.
