ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 65, 1990 г.
СТРАННИТЕ МЕТАМОРФОЗИ
НА ЕДНА ДВЕГОДИШНА ВРАЖДА, КОЯТО Е НА ПЪТ ДО ПОЛУЧИ НОВО РАЗВИТИЕ В СЕГАШНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Християново спокойно може да претендира за родоначалник на новата българска опозиция. Тук хората се разделят на два враждуващи лагера още в началото на 1988 г. Всички са спомняме, тогава се готвехме да проведем едни необичайни избори за местни органи на властта. За първи път след четиридесет и толкова години щяхме да избираме между двама кандидати. Умереният ни ентусиазъм се изпари, когато разбрахме, че „недосегаемите” от местната номенклатура всъщност няма да имат конкуренти. Обидно е някак си да противопоставиш първия секретар на ОбК на БКП срещу един обикновен инженер или работник. Не беше желателно да се уронва и престижът на верния съюзник – БЗНС. Комунист и земеделец един срещу друг? – в никой случай. Деликатно беше запазен и авторитетът на безпартийния (какви шансове има той срещу един член на БКП…) Въобще след толкова много „и” алтернативата „или” съвсем се загуби. „Между двама достойни – по-достойния!” – този основен предизборен лозунг подсказваше колко „трудно” ще ни бъде да изберем…
Но някои хора, особено в селата, повярваха на тази евтина демагогия (юни 1990 отново показа колко лековерен е човекът на село) и започнаха съвсем сериозна предизборна борба. В Християново силите набързо се групират около двамата кандидати – директорката на детската градина Тотка Тотева и строителния техник Тончо Кънев, тогава и двамата членове на БКП. Думите „опозиция”, „застъпник” и „манипулация” още не бяха излезли от нелегалност, но това не попречва да се разгорят предизборни страсти, които в много отношения ще напомнят тазгодишните. Така или иначе, щастливецът се оказва Тончо Кънев. Но победените не се отказват. Пишат до Държавния съвет и Народното събрание изложение, в което оспорват законността на изборите (както се вижда, и претенциите за фалшификация не са от вчера). Проверката не доказва нарушения. Дори и да е имало такива, в онова време такъв прецедент не можеше да се допусне.
Идва ред на победителите, в чиито ръце вече е властта. Новият кмет не е забравил кои не са го подкрепили и „деликатно” им го припомня. Къде с глоби, къде с тежка приказка – властта си е власт. Не е подмината и детската градина. Забранено е да се снабдява с кисело мляко от магазина и месеци наред домакинката е принудена да пътува до Стара Загора за две-три бурканчета. Но това е само началото. Постепенно епицентърът на тлеещия конфликт се премества в самата детска градина. Директорката Тотка Тотева и готвачката Танка Илчева, (вече в двата лагера) работили 17 години заедно, след изборите се оказват непримирими „врагове”. С повод и без повод скандалите са ежедневни. Допълнително изострят напрежението съветниците на Илчева в кметството. И летят жалби и изложения до най-различни инстанции – ЦК на БКП, ОблНС, ОбК на БКП. Общинската контролно-ревизионна комисия на БКП и т.н. Стига се дори до прокуратурата след един по-остър скандал (претенциите на готвачката: „телесна повреда от удар с требвателните листове”…).
Групата на готвачката Илчева (не без основание) смята, че директорката има солиден гръб в тогавашния Общински комитет на БКП. При една от поредните жалби председателят на Общинската контролно-ревизионна комисия на БКП Димитър Тодоров (сега председател на общинската комисия по партийна етика) направо им заявява: „Докато аз съм в комитета, Тотева ще бъде директорка!…”
НОВАТА ПОЛИТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА след 10 ноември 1989 г. не примирява враждуващите страни. Нещо повече: апетитите да се докаже кой е виновният в тази домашна война нарастват. Но, както ще видим, с едно прегрупиране на силите – и в селото, и по-нагоре сред покровителите.
В началото на тази година Илчева отправя поредната си жалба, този път до Общинския съвет за духовно развитие. Обвиненията са традиционните: „директорката я гони”, „домакинката не й дава навреме продуктите”, „всички я тормозят” и т. н. Този път реакцията е бърза. Комисия с председател Тодорка Влайкова, главен специалист по предучилищно възпитание в ОбНС, извършва комплексна проверка в детската градина за работата на директорката Тотка Тотева. Проверката е на 31 януари и 1 февруари, а протоколът с мнение да бъде освободена от длъжност е връчен на потърпевшата на 3 юли. Това удивително дълго обобщаване на резултатите се наложило според Т. Влайкова поради изчакване мнението на СБУ, към когото Тотева се обърнала за синдикална защита… Странно за каква защита може да става дума преди да й е връчено официалното становище на комисията. Освен това самата директорка и учителката З. Арабаджиева от 1 януари т. г. са членове на Независимия учителски синдикат…
И все пак, какви са мотивите на комисията, макар и твърде късно, да излезе с категоричното становище за освобождаване на директорката? Обвиненията в протокола са на цели осем страници (в повечето случаи без конкретни доказателства) – от лошото състояние на материалната база до принизения контрол върху рационалното хранене на децата и слабости в организирането на цялостния педагогически процес. Ще цитирам само една от констатациите, която според мен добре илюстрира характера и съдържанието на този документ:
„В детската градина не се провежда целенасочена и планомерна работа за издигане на качествено равнище възпитателната работа с децата чрез вливане на ново съдържание в методическата система на въздействие, повишаване компетентността, творческия процес, създаване на всестранни комплексни условия за пълноценно отглеждане, развитие и възпитание на децата, чрез обединяване усилията на държавните и обществени органи и организации…”
Със същата псевдонаучност и претенциозност са оцветени и останалите изводи и становища на комисията. Наистина проверката е комплексна, но странно впечатление прави отсъствието на най-важното: къде са корените на този тъй дълъг конфликт. Всичко се изчерпва с едно единствено изречение: „…Несъвместими са взаимоотношенията на директорката с кметството, с обществените организации и родителите…” Явно някому е било изгодно да пренесе тежестта на конфликта на чисто професионална основа. А цялото село знае, че директорката и готвачката не „спорят” по педагогически въпроси…
Знае го изглежда и Общинският съвет за духовно развитие. Иначе едва ли щеше след такава смазваща с констатациите си проверка, при толкова много доказани слабости на Тотева, да й предложи място в Стара Загора. Какви са мотивите за това хуманно предложение? Наистина само хуманни и според Ренета Димитрова, секретар на комисията по духовно развитие в ОбНС: „Не може да я изгоним, тя така или иначе е специалист… Трябва да й помогнем да излезе с достойнство от тази ситуация. Иначе сме категорични: Тотева не бива да остава в Християново”.
ОЩЕ ПО-КАТЕГОРИЧНА в оценката си за директорката е основната партийна организация на БСП в селото. Два дни след връчването на протокола от комплексната проверка Тотева е изключена от редовете на БСП. С какво е предизвикала гнева и толкова тежката присъда на своите довчерашни другари социалисти? Не е участвувала активно в предизборната борба на БСП като зам.-партиен секретар… Нещо повече: злите езици говорят, че дори написала словото на един от ораторите на митинг на опозицията в селото. Други направо са сигурни че е минала към СДС, за да се кандидатира за кмет… Тази болшевишка позиция – „Или си с нас, или си против нас!” – обяснява като че ли в най-голяма степен метаморфозите на тази двегодишна вражда. Тотева не е член на никоя опозиционна партия, но наистина симпатизира на опозицията. И това вече е достатъчна причина много и от покровителите й в управленската йерархия, и от доскорошните й привърженици в селото да се отвърнат от нея.
Естествено е при тази нова ситуация реалната вече опозиция в Християново – БЗНС – Н. Петков – да подкрепя директорката. Ръководството на земеделската дружба също е категорично: Тотева е полезна за селото – и като директорка, и като председателка на читалището, и като общественичка. Няма да й издигат кандидатурата за кмет в предстоящите избори (това за успокоение на другата страна), но ще отстояват своето становище.
Малко преди да изтече мандатът на местните органи на властта, двегодишният нескончаем конфликт в Християново наистина е на път да получи ново развитие. Как ще приключи, ми е трудно да прогнозирам сега. Но при всички случаи, ако бъде освободен от политическите страсти, много по-лесно ще затихне. Искаме или не, нрави ли ни се или не, оттук нататък власт и опозиция ще трябва да работим и живеем заедно.
Матей БОНЕВ
