Снимка: Bloomberg |
Дълго време се казваше, че „часът на вещиците“ е времето на нощта, когато демоните, призраците, духовете и таласъмите са най-силни. Оказва се, че това е и времето, когато американският фондов пазар е най-мощен, пише Робин Уигълсуърт за Financial Times.
Американските борси официално са отворени между 9.30 и 16.00 ч. в Ню Йорк, но странно е, че повечето от печалбите всъщност се натрупват в по-разпиляната, по-неформална търговия след официалния пазар, която се случва на различни електронни борси, според проучване на клона на Федералния резерв в Ню Йорк. От друга страна представянето на пазара рано сутринта обикновено е негативно. Явлението отдавна озадачава много анализатори.
И става все по-странно. Изследване на Брус Кнутсън, бивш количествен анализатор в хедж фонда DE Shaw, показва, че „овърнайт дрифтът“ и „обръщането в рамките на деня“ се наблюдават и на международните пазари, от Япония до Норвегия. Кнутсън има много противоречива, конспиративна интерпретация на модела от други изследователи, които са го проучвали през годините. Той смята, че това е причинено от системно манипулиране на пазара в херкулесов мащаб от някои количествени хедж фондове.
Ето как Кнутсън смята, че стават нещата. „Количествените“ фондове, които използват алгоритмични или системни стратегии, се възползват от по-голямото въздействие, което могат да имат сделките, когато пазарите са затворени и ликвидността е по-ниска. Те агресивно купуват акции, които вече притежават, повишавайки цената им.
След това, когато пазарите отварят и условията за търговия се подобрят, те могат постепенно да се откажат от покупките, без да изтрият цялото им предишно въздействие. До края на деня, казва Кнутсън, те би трябвало да имат портфолио с малко по-висока стойност. Системното правене на това, ден след ден, би довело до модела на печалби през нощта и леки спадове в рамките на деня, твърди той.
Като се има предвид неговият опит в DE Shaw, теорията на Кнутсън със сигурност е по-интригуваща от обичайните конспиративни теории, които заливат интернет. DE Shaw отказа коментар. Но колко правдоподобно е това? Не много.
Първо, американският фондов пазар е официално отворен само през част от часовете на деня. Но на практика можете да търгувате с акции денонощно. Джордж Пиъркс от Bespoke Investment Group е изчислил, че ако се отчитат различните дължини на прозорците за търговия, тогава средните доходности в рамките на деня и през нощта не са толкова различни.
Второ, проучване на клона на Федералния резерв в Ню Йорк относно моделите на фючърси върху S&P 500 показа, че възвръщаемостта всъщност скача най-вече между 2 и 3 часа сутринта в Ню Йорк. Показателно е, че това е приблизително времето, когато европейските търговци започват работа, в противовес на теорията на Кнутсън.
Трето, една четвърт от съобщенията за корпоративните отчети в САЩ се публикуват веднага след затварянето на пазара и още 60% – преди търговията да започне сутринта. Повечето компании обикновено надминават очакванията и следователно се радват на съответни скокове на цените в нощната търговска сесия, което помага да се обясни феноменът.
Има много други технически фактори, които вероятно играят голяма роля, като купуване на деривати или индексни фондове в заключителния аукцион. Количествените анализатори се присмиват на теорията на Кнутсън, твърдейки, че разходите за търговия и застраховане срещу всякакви катастрофални сривове, докато портфейлът е раздут, така или иначе почти сигурно ще стопят всички печалби от такава стратегия на хедж фондовете.
А идеята, че големите хедж фондове могат систематично да манипулират пазарите в зашеметяващ мащаб в продължение на няколко десетилетия и в множество страни, без нито един регулатор, трейдърска фирма или паричен мениджър да забележат, не е за вярване.
Разбира се, тези обяснения не удовлетворяват Кнутсън. Той посочва, че регулаторите са или некомпетентни, като не могат да различат дори очевидния пазарен отпечатък, който тази търговия оставя, или съзнателно си затварят очите, защото хората обичат фондовите пазари да вървят нагоре.
През годините Кнутсън се опитваше да убеди някои журналисти да пишат за неговото изследване и когато те в повечето случаи отказваха, той започна да публикува анонимната си кореспонденция с тях (включително и с мен) в статия, която озаглави „Те избраха да не ви кажат“. По-рано този месец Кнутсън публикува закачливо продължение, наречено „Те все още не са ви казали“, като отново разкритикува злополучните регулатори и журналисти. „Те продължават със своя грубо егоистичен, интелектуално нечестен и страхлив принос“, написа той.
Предвид и моя скептицизъм, защо изобщо пиша за това? Отчасти, за да оставя другите сами да заключат. Но най-вече за да покажа как пазарите, в своята безкрайна лудост, могат да произвеждат всякакви възхитително странни аномалии, причинени от недооценени, често скучни технически фактори, повечето от които на практика са невъзможни за експлоатиране, но могат да доведат до всевъзможни фантастични теории.
