Може ли един полярен изследовател, живял преди век и половина, да има връзка с руските граждани, които днес се противопоставят на войната на Владимир Путин в Украйна? Може и да звучи странно, но отговорът е да.
Два месеца след началото на руската инвазия група руснаци, живеещи в Словакия, стартираха инициативата „Нансенови паспорти 2.0“ – на името на норвежкия изследовател, опитал да покори Северния полюс, Фритьоф Нансен.
Такива документи са издавани първоначално през 1922 г. на руски емигранти, които са избягали от страната след Великата октомврийска революция. За въвеждането им помага именно норвежецът Нансен.
Точно сто години по-късно руснаците извън Русия, противопоставящи се на руската инвазия в Украйна, призовават подобни паспорти да бъдат издадени и на хората, напуснали страната заради несъгласието си с режима на Путин.
„Не искаме да имаме нищо общо нито с Руската федерация, нито с безумните руски Z-хора“, казва Дмитрий Голдиз – един от руснаците, които подкрепят инициативата за нови „Нансенови паспорти“. Голдиз вече 7 години живее в България.
Но какво точно са Нансеновите паспорти? Кой ги е използвал? И защо сто години по-късно руснаците отново имат нужда от тях? Отговорите са в следващите редове.
Какво е „Нансенов паспорт“
В началото на 20 век полярният изследовател Фритьоф Нансен, известен с експедициите си в Арктика, е Върховен комисар на тогавашното Общество на народите (ОН) по бежанците. Докато е на тази длъжност, той се сблъсква с проблем – хиляди руснаци напускат Русия след Великата октомврийска революция и се озовават в различни, предимно европейски страни.
С решение на Владимир Ленин тяхното руско гражданство е отнето и те се оказват без статут, без лични документи и без право да пътуват.
Затова Нансен помага за въвеждането на временни документи, които да заместят техните паспорти и да удостоверят идентичността им. С такива се сдобиват стотици хиляди руски емигранти като писателя Владимир Набоков, композитора и диригент Сергей Рахманинов, художника Иля Репин, композитора Игор Стравински и други. Самите документи пък стават известни под името „Нансенови паспорти“.
Признават ги повече от 50 държави в света, а по-късно същите са издадени и на други бежанци, които не могат да получат обикновен паспорт. Стотици хиляди арменци, избягали от геноцида в Османската империя, стават притежатели на Нансенов паспорт.
Кой стои зад новата инициатива
Наскоро руски граждани, живеещи в Словакия, призоваха за нова версия на същите документи, използвани от руската емиграция в началото на миналия век. За целта те основаваха инициативата „Нансенови паспорти 2.0“.
Този път причината не е несъгласие със съветския режим, а с този на Владимир Путин. Конкретният повод – непредизвиканата руска военна инвазия в Украйна.
„Всеки от нас, събуждайки се на 24 февруари 2022 г., изпита страх, шок, срам и безкрайна болка от осъзнаването на случилото се. Хуманитарните аргументи и собствените ни морални принципи не позволиха на повечето от нас да останем безразлични“, пише на сайта на инициативата.
Бихме желали да прекъснем връзките си с родината си и да престанем да се свързваме със страната, която отприщи и продължава войната
Участниците в нея казват, че „биха желали да прекъснат връзките си с родината си и да престанат да се свързват със страната, която отприщи и продължава войната“.
Един от хората, които стоят зад искането за нов вид документи, е Евгений Бугреев. Той емигрира в Словакия през 2016 г., защото по думите му започва да вижда твърде много аналогии със случилото се през 20-те и началото на 30-те години в Съветския съюз и случващото се в началото на 2000-те години в Русия.
Като конкретна причина да започне инициативата „Нансенови паспорти 2.0“ Бугреев определя страха, че може да бъде наказан за гражданската си позиция. Пред руската служба на Радио Свободна Европа той разказва, че не само отказва да нарече военната инвазия „специална военна операция“, но и помага на украинските бежанци, идващи в Словакия.
„Тъй като сега по някакъв начин показваме нашата гледна точка, не мълчим, помагаме на гражданите на Украйна, за всичко това можем да се окажем в затвора“, казва Бугреев.
Той се опасява, че заради публичните му позиции и действия Русия може да анулира паспорта му или да го принуди да дойде на руска територия, за да го поднови, след което да не го пусне – „и така да унищожи целия ни живот, всичко, към което сме се стремили“.
„Доколкото е известно от исторически данни, Фритьоф Нансен навремето е предложил този документ точно за руски емигранти, изпаднали в подобна на нас ситуация след революцията и Гражданската война. Ние искаме същото. Искаме връзката с Руската федерация, благодарение на която можем да бъдем репресирани в Русия, да бъде унищожена“, отбелязва Бугреев.
Кои са поддръжниците на идеята в България
Идеята за нов вид документи, подобни на тези въведени от Фритьоф Нансен преди век, които да важат на територията на Европейския съюз (ЕС), има поддръжници и в България.
Дмитрий Голдиз, който живее в София от 2015 г., разказва, че е напуснал Русия заради невъзможността да живее в общество, ръководено от такива ценности. Със съпругата му взимат решението след анексирането на Крим и агресията срещу Украйна.
„Още в онзи момент разбрахме, че Русия не я чака нищо добро. Оказахме се прави и не съжаляваме“, казва Голдиз в интервю за Свободна Европа.
Той е бил част от различни опозиционни движения още от 2000 г., бил е най-вече член на „Руски радикали“, клон на „Транснационалната радикална партия“.
„Избрахме България като страна за емиграция, защото харесваме България, обичаме България. Стремим се да се интегрираме в българското общество, работим тук. Докарахме в България най-скъпото си – трите ни деца, те учат в българско училище от първи клас, владеят български на ниво майчин език и в момента не се различават по нищо от български деца“, казва той.
„Молим българските власти да подкрепят концепцията за „Паспорт Нансен 2.0″ на ниво ЕС или ако е възможно, да опростят процедурата за получаване на гражданство за политически емигранти от Русия.“
„Несъгласните със системата, които просто изчезват“
Тежката процедура по получаване на хуманитарен или бежански статут е другата основна причина стотици руснаци вече да са подкрепили идеята за нов вид документи.
Само хората, които имат някакво публично присъствие и които са по-познати като личности, получават бежански статут
„По принцип само хората, които имат някакво публично присъствие и които са по-познати като личности, получават бежански статут“, казва Флора Ахметова, която също живее в България.
Тя напуска Русия преди 7 години, защото става жертва на имотна измама, в която са намесени общински служители. Когато решава да свидетелства срещу тях, започва да получава заплахи и е нападната.
Ахметова кандидатства за убежище в България още през 2018 г., но получава статут чак в края на 2021 г. Според нея именно заради трудния и бюрократичен процес е необходимо руските емигранти да имат достъп до алтернативна форма на документи.
Днес тя е част от учредения наскоро български клон на организацията „За свободна Русия“. Една от целите ѝ е да покаже на българските граждани и политици, че в Русия има хора, които искат свобода и демокрация в родината си и се противопоставят на режима на Путин.
„В Русия хората, които не са съгласни със системата, понякога просто изчезват“, казва Ахметова.
Паралелите между тогава и днес
Поддръжниците на инициативата подчертават, че новият вид документи, за който призовават, няма да им донесе някакви специални права или облаги. Единствената му цел ще е, както преди 100 години, да осигури безопасността на тези руснаци, чиито „ценности не им позволяват да останат в Русия“.
Както Евгений Бугреев, така и Дмитрий Голдиз са на мнение, че сравнението между Съветския съюз през 20-те и 30-те години и Русия на Путин действително не е преувеличено.
Голдиз вижда много паралели, като основният е, че точно както тогава, и сега от Русия са избягали „най-добрите, най-трудолюбивите и най-честните хора“.
„Що се отнася до правата, човешките свободи, отношението към човешкия живот, примерите [за паралели]са много“, допълва и Бугреев.
„Аз съм вярващ – виждаме например как свещениците са съдени за това, че носят проповедта „Не убивай“, противопоставят се на войната и – моля, ето ви една глоба. Връща се тази логика, при която, така да се каже, болшевишката целесъобразност замества въпроса за морала.“
