Възможните сценарии за българския електроенергиен микс и вариантите за декарбонизация на сектора обсъдиха днес в управлението на „Мини Марица-изток“ ЕАД министърът-председателят Кирил Петков, министърът на енергетиката Александър Николов и изпълнителният директор на дружеството инж. Илза Чинкова, съобщиха за ЗАРАТА.
В присъствието на ръководствата на трите топлоцентрали ТЕЦ „Марица-изток 2“, „КонтурГлобал Марица Изток 3“ и ЕЙ И ЕС България бяха представени три сценария за декарбонизация на електропроизводството, при отчитане на необходимостта от преходен механизъм и инвестиционна рамка.
„Целта на тази среща е изготвянето на единна обща позиция във време на кризисна ситуация, която дава предимство на собствения енергиен ресурс, който да гарантира електроенергийната сигурност на страната“, обяви в началото на срещата инж. Чинкова. „Привърженици сме на икономика, основана на нисковъглеродни емисии и трябва да се концентрираме към намаляване на въглеродния диоксид, а не към затваряне на Комплекса, което ще доведе до колапс на енергийната система“, подчерта тя.
Министър-председателят Кирил Петков обясни, че в Плана за възстановяване и развитие, правителството е акцентирало на работата в района на Маришкия комплекс в търсене на по-иновативни варианти за продължаването ѝ. „Интересите на региона са интереси на обществото“, заключи министър-председателят. „Това е сигнал към дружествата от комплекса за пълната подкрепа на българската държава и постигането на декарбонизация в европейски мащаб“, добави министър Александър Николов.
Красимир Ненов, изпълнителен директор на „КонтурГлобал Марица Изток 3, Иван Цанков изпълнителен директор на ЕЙ И ЕС България и изп. директор на ТЕЦ „Марица изток 2“ инж. Живко Динчев, представиха целта и резултатите от изследването на Американската търговска камара „Декарбонизацията на електроенергийната система на България 2022 – 2050 г.“. Проучването е на базата на обективни данни и допустими варианти, които произтичат от Националния план „Климат Енергетика“, плана „Готови за 55“ на ЕК от 2021 г., както и Референтния сценарий на ЕС за 2020 г., в които са залегнали основните насоки за развитието на енергетиката и опазването на климата, приети от Европейската комисия и България.
Докладът представя възможни варианти за преход към нисковъглероден енергиен сектор, както и препоръки за изграждане на инвестиционна рамка за привличане на необходимите инвестиции, като гаранция за плавен енергиен преход. Анализирани са ключови индикатори като инсталирана мощност, гъвкавост, инвестиции, емисии и разходи.
Ръководството на „Мини Марица – Изток“ и официалните гости отчетоха, че всички сценарии за декарбонизацията на енергийния сектор на България ще изискват значителни инвестиции в производството и енергийната инфраструктура. Ръководствата на дружествата от комплекса „Марица изток“ излязоха с единна позиция относно необходимостта от максимално дългото използване на въглищата като основна горивна компонента в термичните централи с цел гарантиране на сигурността на енергийната система и нейната независимост от външни източници, което беше подкрепено и от представителите на държавата.
