12-годишната Мариан си играе с кукли заедно със сестра си и братовчед си в Гусенвил, Франция, когато чува много ниско преминаващ самолет над себе си. Точно в 3 часа и 39 минути следобед на 3 юни 1973 г. над малкия град северно от Париж първият съветски свръхзвуков пътнически самолет Туполев Ту-144 се разпада във въздуха и катастрофира.
„Видях абсолютно всичко“, казва по-късно Мариан пред френски журналисти. „Гледах как самолетът се спуска, върти се, избухва в пламъци и пада върху училището и къщите.“
Сестрата на Мариан – Мартин, е убита от отломки от самолета. Братовчед ѝ получава тежки наранявания. В града има още седем жертви. Загиват и всички осем членове на екипажа на съветския самолет.
Трагедията от 1973 г. се случва пред очите на над 250 000 посетители на Парижкия авиосалон, които са се събрали да гледат полетите на Ту-144 и Конкорд – единствените два свръхзвукови самолета по това време.
От 50-те години на 20 век свръхзвуковият транспорт е смятан за следващата цел на авиацията. Великобритания и Франция започват съвместно да разработват такава технология през 60-те. След тях в надпреварата се включват и САЩ, които тогава имат водещи позиции в авиацията, но се опасяват, че това може да се промени, ако изостанат технологично.
Финансираният от американското правителство проект за свръхзвуков самолет обаче е прекратен. Сред причините са резултатите от изпитанията на прототипа през 1964 г. над Оклахома, които показват, че пътуването с него не е достатъчно безопасно и удобно за пътниците.
В Съветския съюз надпреварата за разработване на свръхбърз пътнически самолет се смята за нова възможност да се демонстрира технологично предимство пред Запада, както и за начин по-бързо да се преодоляват огромните разстояния в СССР.
Разработката на френско-британския Конкорд вече е започнала, когато ръководството на Съветския съюз одобрява в началото на 60-те свой собствен план за създаване на свръхзвуков пътнически самолет. Кремъл нарежда първият да е готов и да лети до 1968 г.
Както Съветският съюз, така и западните държави вече използват свръхзвукови военни самолети, но техническите трудности пред създаването на толкова бърз самолет, който едновременно с това да е достатъчно удобен и безопасен за превоз на пътници, са огромни.
Валерий Бендеров, синът на водещия инженер на борда на самолета Ту-144, който катастрофира край Париж, казва пред руски журналист:
“За да бъда честен, самолетът беше създаден с ускорени темпове.”
Той добавя, че “през 1965 г. се появяват първите планове. Самолетът прави първия си полет три години по-късно. Три години са много малко време за такава машина.”
Олга Бендерова, дъщерята на инженера на борда на обречения Ту-144 Владимир Бендеров, казва, че преди самолетът да излети за Парижкия авиосалон през 1973 г., баща ѝ казва нещо, което не е казвал никога преди това.
“Той знаеше, че самолетът не е завършен, все още е “в суров вид”. Баща ми каза на моя полубрат да се грижи за мен. А той никога не казваше такива неща преди пътуване по работа”, казва Олга.
Причината за катастрофата през 1973 г. така и не е потвърдена. Една от теориите е, че френски самолет Мираж прелита твърде близо до Ту-144, който – в опит да го избегне – губи контрол.
Един френски очевидец казва, че е видял съветския самолет “съпроводен от малък Мираж, който се отклони към града, когато Ту-144 спря”.
Някои експерти отдават катастрофата на агресивните маневри на самолета, който “надвиши допустимите граници”.
Въпреки катастрофата от 1973 г., Ту-144 започва да се използва като пощенски самолет между Москва и Алма-Ата (сега Алмати) в Казахстан две години по-късно. През ноември 1977 г. той вече транспортира и пътници по същия маршрут, който е избран точно защото минава над рядко населени райони.
Времето на полета е около два часа – повече от два пъти по-кратко, отколкото с друг пътнически самолет. Журналисти, които са пътували с него обаче казват, че по време на пътуването в кабината е много шумно.
След като друга катастрофа с Ту-144 по време на тестов полет през 1978 г. убива двама инженери, пътническият превоз със самолета е прекратен. Цялата програма Ту-144 е спряна през 1983 г. Последната мисия на свръхзвуковия самолет е по време на руско-американски изследователски проект за свръхзвуковото пътуване, който продължава до 1999 г.
През юли 2000 г. самолет Конкорд на Еър Франс катастрофира малко след излитане едва на няколко километра от мястото, на което през 1973 г. се разбива съветският Ту-144. През 2003 г. програмата Конкорд също е прекратена и това е краят на свръхзвуковите пътнически полети.
