Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие иска на Европейската комисия (ЕК) срещу България заради мръсния въздух за недопустим. Комисията настояваше на страната да бъдат наложени тежки санкции, защото продължава да не изпълнява изискванията на Директивата за качеството на атмосферния въздух.
Директивата определя гранични стойности за концентрацията на определени атмосферни замърсители във въздуха. Тя изисква от държавите-членки да приемат планове за качеството на въздуха, ако те бъдат превишени, така че периодът на превишаване да е възможно най-кратък.
България вече беше осъдена за това. През 2017 г. СЕС постанови, че държавата не е изпълнила задълженията си по тази директива, поради систематичното и постоянно превишаване на дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на фини прахови частици 10 микрона (ПЧ10). Отчетено беше и това, че България не е гарантирала, че периодът на превишаване е възможно най-кратък.
Тогава съдът констатира още, че превишенията на тези стойности са се запазили в шест области и агломерации на българска територия от 2007 г. до 2014 г. включително.
През 2018 г. ЕК изпрати на България официално уведомително писмо, в което се казва, че превишаването на пределно допустимите стойности е продължило около година и половина след произнасянето на Съда през април 2017 г. и почти 11 години след влизането в сила на Директивата за качеството на атмосферния въздух.
През 2019 г. България отговори, че е предприела различни мерки, но ЕК прецени, че те не са достатъчни и предяви иск за неизпълнение на задължения. Тя поиска съдът в Люксембург да осъди страната да плати по 3156 евро за всеки ден от 5 април 2017 , което към днешна дата би значело над 6,5 млн. евро, както и да плаща по 5 677,20 евро на ден за всяка зона – София, Пловдив, Северна, Югозападна и Югоизточна Бълргария, което би означавало 28 386 евро на ден, изчислява Лекс.
В решението си сега обаче СЕС приема, че към момента на подаване на иска ЕК не е изпълнила задължението си да докаже, че България продължава да не изпълнява изискванията за чистота на въздуха според Директивата.
Според магистратите не би могло валидно да се отправи упрек към държава членка, че не е изпълнила задължението да предприеме мерките за изпълнение на решение на СЕС, „ако от официалното уведомително писмо не следва ясно, че към референтната дата задължението за изпълнение на това решение остава налице още от обявяването му“.
Съдът заключава, че щом като в писмото не твърди и не установява prima facie с изискваната яснота, че решението все още не е изпълнено към 9 февруари 2019 г. (датата, дадена като краен срок), ЕК не твърди валидно наличието на неизпълнение от страна на България на задължението за предприемане на мерките. Затова и искът на комисията е недопустим.
