България официално издирва шестима руски граждани, задочно обвинени, че са извършвали терористична дейност на територията на страната между 2011 и 2020 г., съобщи прокуратурата във вторник.
Шестимата, чиито имена не се споменават, са заподозрени за участие във взривяването на четири оръжейни заводи и складове. Става въпрос за експлозията в база на компанията на Емилиян Гебрев „Eмко“ в Ловнидол през 2011 г., за два последователни взрива в обект на ВМЗ – Сопот в село Иганово през 2015 г. и за взрив в завод „Арсенал“ край Мъглиж през 2020 г.
Тези четири случая са обединени в общо разследване, за което прокуратурата съобщи през април 2021 г. и оттогава не е давала подробности за неговото развитие. Сега става ясно, че спрямо шестима руски граждани българският съд е издал през януари Европейска заповед за арест (ЕЗА).
Според неофициална информация на Свободна Европа сред тях са и тримата руснаци, задочно обвинени за отравянето на Емилиян Гебрев през 2015 г., за което се води отделно разследване.
От съобщението на Софийската градска прокуратура (СГП), разпространено във вторник, става ясно, че шестимата, заподозрени в тероризъм, са били обявени за издирване с ЕЗА по-рано, но това не е съобщавано официално досега. Законовите промени от края на миналата година, предвиждащи тези заповеди за арест да се издават от съда, вместо от прокуратурата, както беше досега, обаче са наложили сега по тях да се произнесе съдът.
Така те са били потвърдени от Софийския градски съд (СГС) на първа инстанция, а след това и окончателно от Софийския апелативен съд (САС). По информация на Свободна Европа това е станало съответно на 11 и 18 януари. Не е ясно защо СГП съобщава за това с 12 дни закъснение.
Данни за българско участие
Друго обстоятелство, което прокуратурата съобщава за пръв път, е това, че по случая са разследвани „съмнения за активност на български граждани и съпричастност към тази престъпна деятелност“.
Досега държавното обвинение е споменавало единствено за предполагаемо участие на агенти на руското военно разузнаване ГРУ в организирането на тези взривове.
Информацията за евентуална българска следа по тези случаи идва на фона на взаимните обвинения в корупция, които преди ден си размениха президентът Румен Радев и председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски, санкциониран от САЩ именно за корупция.
В отговор на отправените от Пеевски твърдения за престъпни схеми, свързани с президентството, Радев призова разследващите „да изкарат всички сигнали, преписки и дела – за БТК, за „Булгартабак“, за КТБ, за Българската банка за развитие (ББР), за язовири, магистрали, митници, за Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), за „Дунарит“, „Емко“ и отравянето на Гебрев, за подставени лица, собственици на имоти, на бизнеси, на хотели в България и в чужбина, както и за офшорки“.
Самият Гебрев от години лансира версията, че отравянето му през 2015 г. е свързано със сделката му за придобиване на русенския оръжеен завод „Дунарит“, изправен пред фалит след срива на Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г.
Оръжейният производител придоби завода в Русе през 2016 г., което беше последвано от серия атаки от държавата лично срещу него и срещу бизнеса му. Той и сина му Христо Гебрев, който също беше отровен заедно с него, дори бяха обвинени от закритата вече Специализирана прокуратура като членове на организирана престъпна група. Каква е съдбата на това дело не е известно.
Междувременно сделката за „Дунарит“ беше атакувана пред съда от офшорната компания „Виафот“, за която сайтът „Биволъ“ разкри, че неин номинален собственик е Александър Ангелов, известен като адвокат на Пеевски. През 2019 г. тази компания спря да съществува.
Преди това именно „Виафот“ беше многократно посочена от бившия военен министър и бивш посланик на България в НАТО Бойко Ноев като ключова за разплитането на отравянето на Гебрев. Ноев е близък до оръжейния производител и е един от преките очевидци на опита за покушението му.
Активизиране на прокуратурата
Прокуратурата съобщи, че разследва данни за руски саботажи в България през април 2021 г., едва след като чешкото правителство обвини Русия в „държавен тероризъм“ заради смъртоносна експлозия в депо за боеприпаси във Врбетице през 2014 г.
Междувременно британските власти и разследващият сайт Bellingcat идентифицираха руския екип на ГРУ, свързан с атаката срещу бившия двоен руски агент Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г. Същите агенти впоследствие се оказаха свързани с експлозията в Чехия и с отравянето на Гебрев.
Двамата предполагаеми агенти на ГРУ, заподозрени от чешките власти, че стоят зад инцидента във Врбетице, са Александър Мишкин и Анатолий Чепига. Те са същите, обвинени от Великобритания в отравянето на Скрипал заедно с Денис Сергеев, когото България пък разследва за отравянето на Гебрев.
Освен Сергеев (известен още като Сергей Федотов), задочни обвинения в България за опита за покушение срещу Гебрев имат още двама руски агенти – Егор Гордиенко (известен и като Георги Горшков) и Сергей Лютенко (известен и с прозвището Сергей Павлов).
През януари миналата година вече бившият главен прокурор Иван Гешев каза пред медиите в кулоарите на парламента, че прокуратурата е повдигнала задочни обвинения на общо шестима руски граждани и по делото за руски саботажи в български военни обекти. Тогава той обаче не даде подробности.
Какво казва сега съдът
От съобщението на СГП, публикувано във вторник, за пръв път излизат някакви данни за извършените от българските власти действия по разследването на взривовете в Ловнидол, Иганово и Мъглиж.
В него се цитира част от определението на СГС на първа инстанция, в което съдът посочва, че „хронологията на извършените процесуално-следствени действия сочи, че през последните три години дейността по събиране на доказателства е видимо динамична и всеобхватна“.
„По време на същата, в качеството на обвиняеми са привлечени шестимата обвиняеми, за които се иска издаване на разрешение, извършени са процесуално-следствени действия и оперативно-издирвателни мероприятия, с оглед проверка на съмнения за активност на български граждани и съпричастност към тази престъпна деятелност, като са събрани и множество доказателства по отношение на шестимата обвиняеми“, добавя съдът.
Цитирана е и част от определението на САС, в което се казва, че „доказателствата за авторството на деянието за всеки един от издирваните лица са ограничени и се основават на косвени доказателствени източници, които несъмнено към настоящия момент формират една логическа верига, свързана с установеното тяхно (на търсените лица) поведение – пристигане, напускане на страната, настаняване, осъществяване на контакти с предприятията, в които в съвсем кратък срок от време след тяхното напускане са били осъществени взривове с тежки последици“.
Взрив и пожар в Карнобат
Прокуратурата обаче засега не съобщава нищо за хода на разследването за два по-пресни случая, свързани с базата на компанията на Гебрев в Карнобат.
В нощта между 24 и 25 юни в базата на ЕМКО в Карнобат избухна мощен пожар. Това е втори пореден случай в този обект, след като пожар доведе до взривове на боеприпаси на 31 юли 2022 г.
Свободна Европа нееднократно от изпраща запитвания за хода на разследването по тези два случая в Карнобат, но прокуратурата не отговаря.
За последно Бургаската окръжна прокуратура съобщи в края на юни 2023 г., че разследва „унищожаване чрез взрив“ на боеприпаси на в склада на компанията на Гебрев.
