По предложение на министерството на икономиката правителството в Скопие на заседание в събота прие решение до края на януари да бъдат замразени цените на основни хранителни продукти в търговията на едро и дребно. Това съобщи министърът на икономиката Крешник Бектеши във Facebook.
Замразяват се цените на хляба, захарта, брашно тип 400, слънчогледово олио, трайни млека с масленост от 2,8, 3,2 и 3,5 процента, прясно месо и колбаси, сирене и извара. Нивото на цените на въпросните продукти не трябва да бъде над цените, които са важали на 1 декември.
Бектеши заяви, че целта е да се защити стандартът на гражданите и да се предотвратят ценови шокове, особено по време на енергийна криза. От правителството на Република Северна Македония заявиха, че решението за определяне на таван на цените на основните хранителни продукти може да бъде продължено и след 31 януари 2022 година, ако състоянието на пазара изисква това.
Правителството на Сърбия преди седмица също прие решение да ограничи цените на няколко основни хранителни продукти на нивото им от 15 ноември тази година. Става дума за цената на кристалната захар, брашно тип 400, слънчогледово олио, свинско месо от бут, ултрапастьоризирано мляко с 2,8 процента масленост.
Ограничаването на цените бе прието с цел да се отстранят вредните последици от инфлацията и да се предотвратят сътресения на пазара. Замразяването на цените в Сърбия се въвежда за 60 дни, т.е. до края на януари.
Производителите нямат право да намаляват обема на доставки на тези продукти под средното ниво от последните 12 месеца, а за нарушаване на тези разпоредби са предвидени парични глоби от 100 000 динара (1662 лв.) до два милиона динара (33 242 лв.) и забрана за извършване на дейност за срок от шест месеца до една година.
Мерките в двете страни бяха предприети заради драматичното нарастване на цените на основните хранителни продукти. В Северна Македония първо бяха замразени цените на хляба, млякото, захарта и брашното, а след това бе обявено, че същата мярка ще важи и за ориза и яйцата.
От опозиционната ВМРО-ДПМНЕ разкритикуваха решението като ненавременно и припомниха, че са настоявали за тази мярка още от пролетта на тази година. Някои експерти като университетския професор Зоран Ивановски разкритикуваха решението, оценявайки, че то няма да повлияе за смекчаване на ценовия шок. И от бизнеса отправиха критики за мярката на правителството. Според търговците замразяването на цените на основните хранителни продукти ще задълбочи кризата и вместо да се окаже подкрепа на гражданите, мярката ще доведе до намаляване на производството в компаниите и освобождаване на работници, при което гражданите ще се сблъскат с празни рафтове в магазините.
Според Държавния статистически институт цените на хранителните продукти в Република Северна Македония през ноември 2021 година са нараснали с 4,8 процента в сравнение със същия месец на миналата година.
„Замразяването на цените на основни хранителни продукти до края на януари е популистко решение на правителството, което може да доведе до дестабилизация на пазара. А ако продължи твърде дълго време, то може да доведе и до по-дълбока икономическа криза и рецесия. Интервенциите с декрети в икономическите закономерности са примамливи и популярни за много кратко време, докато не се изпразнят рафтовете по магазините, защото никой не иска да произвежда загуби“, коментира журналистът Ерол Ризаов за „Независим весник“.
Белградският вестник „Блиц“ съобщи, че търговците в Сърбия в следващите два месеца няма да могат да продават захарта на цена по-висока от 89 динара /1,48 лв./, олиото – над 205 динара /3,40 лв./, а дълготрайното мляко – на цена не по-висока от 170 динара /2,82 лева/, в противен случай те ще бъдат глобявани. Освен че търговците няма да могат да продават стоките на цени над максималните, които са важали на 15 ноември, те са задължени да не намаляват доставките на тези стоки, които трябва да са на средното ниво от последните 12 месеци.
Задължителното снабдяване ще предотврати възможността тези продукти да изчезнат от магазините, заявиха от Стопанската камара на Сърбия.
„Всичко започна с намаляването на производството на глобално ниво заради пандемията от коронавируса. Заради поскъпването на всички енергоизточници се повишиха и цените на суровините и амбалажа. Сърбия, когато става въпрос за суровини и амбалаж за основни хранителни продукти, е изгубила своето производство и зависи от внос от ЕС, а поскъпването на тези два компонента в цената на хранителните продукти в Европа се движи от 10 до 30 процента. С оглед на по-малкото предлагане и по-голямото търсене крайната последица е, че производителите вдигнаха своите цени, за да оцелеят на пазара“, посочва пред вестник „Блиц“ Десимир Тадич, собственик на „Еуропром“, една от най-големите търговски вериги в Западна Сърбия.
Заместник-министърът на търговията Ясмин Ходжич каза по повод замразяването на цените на основни хранителни стоки, че не е добре, когато държавата се намесва по този начин. Въпреки това обаче според него мярката е била необходима за стабилизиране на цените.
Вследствие на пандемията бе прекъсната глобалната верига на снабдяване и се стигна до повишаване на търсенето, така че правителството се намеси с приемането на тази необходима мярка. Показахме се като социално отговорна държава, която иска да защити най-бедното население, да защити икономическия стандарт на гражданите, заяви Ходжич за телевизия Н1. Той припомни, че подобна мярка е била предприета и по време на извънредното положение през 2020 година.
Според прогнозите на Народната банка на Сърбия цените и инфлационният натиск ще растат до средата на 2022 година. Мерките в Сърбия са разчетени за два месеца, но е възможно да бъдат продължени.
/БТА/
