Една папка от украинските архиви на КГБ разкрива впечатляващото богатство, което натрупва търговец на плодове по времето на Съветския съюз. Тогава частната търговия е забранена, а правителството преследва „спекулантите“. Досието разкрива и безмилостното наказание, което търговецът получава от комунистическата власт.
В началото на 60-те воденото от Никита Хрушчов управление на Съветския съюз започва открита война срещу черния пазар. Нелегалните търговци са безмилостно преследвани и арестувани.
През 2021 г. историкът Едуард Андрюшченко открива в архива на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Киев папка, в която е описан един случай – как е арестуван и екзекутиран търговец, който е обвинен в корупция. СБУ е украинският наследник на КГБ, който разсекрети досиетата от миналото.
От 1944 до 1954 г. Яков Шейнкин е на държавна работа като доставчик и често пътува от дома си в Киев до западната част на Украйна, откъдето зарежда ябълки. Според досието в КГБ, той е купувал ябълки и за себе си – по около 9 тона на всеки курс. Предполага се, че Шейнкин е продавал плодовете нелегално по магазини в Киев, като е делял печалбата с управителите.
По-късно Шейнкин разширява дейността си, след като започва работа като началник склад. Там се предполага, че той е организирал група за нелегална търговия с участието на управители, магазинери и шофьори на камиони. Според досието в КГБ схемата е включвала фалшифициране на фактури и кражба дори на банани и ананаси, които по това време са дефицитна стока в СССР. Откраднатите плодове след това се продават на черния пазар.
Към началото на 1961 г. Шейнкин е натрупал състояние за около 1 200 000 рубли, което по официалния курс тогава е около 300 хиляди долара. Търговецът обаче пази в тайна огромното си богатство и не може да го демонстрира, защото в Съветския съюз няма как да спечелиш толкова пари законно. Затова Шейнкин започва да трупа спестявания за старини. Предимно в злато.
Тогава Шейнкин се обръща за помощ към братовчед си Абрам Персион, който му помага да диверсифицира своето богатство и да купи с рублите много бижута и скъпи кожи.
Най-ярката покупка на Шейнкин е златна брошка с диаманти. Според досието на КГБ, той е платил 125 хиляди рубли за украшението – това се равнява на заплатите на среден работник в СССР за 13 години.
През 1960 г. Шейнкин вероятно е започнал сериозно да се притеснява за непрекъснато нарастващото съкровище в дома му. Тогава той дава на роднини да съхраняват кашони със скъпоценни камъни и злато.
Шейнкин е имал основания да се притеснява. През февруари 1960 г. той е арестуван, заедно с десетина други участници в схемата за нелегална търговия. Когато научават за това от вестниците, роднините на Шейнкин започват да следят новините с безпокойство.
След като КГБ продължава разследването на схемата за търговия с плодове, пазителите на съкровището на Шейнкин започват да търсят начини да се освободят от златото и скъпоценните камъни.
Персион отива в дома на голямата дъщеря на Шейнкин и нейния съпруг. Оставя кутиите със злато в детското креватче и си тръгва без да обръща внимание на протестите на домакините. Паникьосаното семейство опитва да скрие златото в гроба на съпругата на Шейнкин.
През пролетта и лятото на 1962 г. са арестувани Персион, съпругът на дъщерята на Шейнкин и още няколко души, които са съхранявали кутии със скъпоценности. Иззети са общо 2000 златни монети, които тежат общо 12 килограма, 600 грама скъпоценни камъни, както и луксозни кожи.
През декември 1962 г. арестуваните за схемата вече са общо 35 души. Първоначално Шейнкин получава 15 години затвор, плюс още три години изселване.
Търговецът обаче има лош късмет. Хрушчов решава да използва случая за назидание и Върховният съвет на СССР издава декрет, с който „разрешава“ на съда да осъди Шейнкин и другите обвиняеми на смърт.
През април 1963 г. започва нов процес, които завършва с по-сурови присъди. Персион получава 12 години, зетят на Шейнкин – 8 години, а самият търговец е осъден на смърт.
Скоро след произнасянето на присъдите официозът „Вечерен Киев“ излиза с победоносна пропагандна статия със заглавие „Измет“.
„Още едно мръсно петно беше изтрито от светлото лице на нашия град… Когато по чиниите има мръсно, домакинята внимателно го измива. Съветските хора безмилостно изтъргват и най-малките следи от мръсотия…“
Вестникът не споменава за суровите присъди, които обвиняемите получават след намесата на Хрушчов.
Шейнкин обжалва, но на 22 май 1963 г. жалбата му е отхвърлена. Малко след това е разстрелян.