С военен ритуал положиха венци и цветя пред паметника на Джуранлийския бой

Пред Паметника на загиналите българи и руси в Джуранлийския бой – първият паметник, издигнат в Старозагорска област след Освобождението на България от турско робство през 1881 година, днес се състоя военен ритуал по полагане на венци и цветя от областния управител, Община Стара Загора и Старозагорския гарнизон, Общинския съвет и Община Кюстендил, признателното гражданство, патриотични и политически организации.

[ad id=“237001″]

На 31 юли 1877 г. Стара Загора е превзета от армията на Сюлейман паша след много тежки боеве, в които участва и българското опълчение. При с. Джуранлии, се водят героични и самоотвержени неравни сражения по време на Руско-турската освободителна война. Днес село Калитиново носи името на героя на Самарското знаме подп. Павел Калитин.

В ритуала участваха областният управител Гергана Микова, зам.-кметовете на Община Стара Загора Иванка Сотирова и Красимира Чахова, зам.-кметът на Кюстендил Росица Плачкова, народни представители, общински съветници, много жители на селата Калитиново, Дълбоки, Горно Ботево и др. Под звуците на химна на Република България присъстващите сведоха глави пред паметта на героите от българското опълчение, руските воини, загиналите старозагорци и жители на околните села при драматичните боеве, предвестници на Шипченската епопея.
В словото си о.р.полк. Костадинов от Съюза на офицерите и сержантите от запаса „Поручик Дечо Колев“ припомни историята на създаването на българското опълчение, неговата светиня – Самарското знаме и тежките боеве, които се водят под него.
Наскоро красивият паметник бе реставриран след нанесените миналата година щети от реставратора Никола Стоянов и екипа му. Възстановен бе руският императорски герб, каменната сфера и православният мраморен кръст на върха на 13-метровия паметник. Извършена е хидрофобизация на целия монумент със специално вещество, което не позволява на влагата да достига до камъка. Възстановени са надписите от южната и северната страна и вътрешния кант в кръста със златен бронз. Монументът е построен върху могила по типовия проект на архитект Вокар и представлява каменна четиристранна пресечена пирамида завършваща с кръст.
Петчленна руска делегация от побратимения град Самара също участва в ритуала по полагане на венци и цветя на Паметника на загиналите в Старозагорския и Джуранлийския бой. Утре гостите ще се срещнат с представители на ръководството на Община Стара Загора, ще посетят Регионалния исторически музей и Музея на религиите, а в 18.30ч. ще отпътуват за Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“, където ще наблюдават възстановката, пресъздаваща боевете за Стара Загора през 1877 г. и спасяването на Самарското знаме. Кулминацията на програмата за отбелязването на 140 години от боевете край града ще бъде светлинно-звуковият спектакъл „Молитва за Стара Загора“. Той ще се състои на 31 юли, от 21.00 часа на Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“.
Историческите данни сочат, че районът, където е издигнат паметникът, на 17 и 18 юли (ст.стил) 1877 г. се е водил решителен сблъсък между отряда на херцог Николай Максимилианович и многочислена турска кавалерия, дислоцирана в с.Джуранлий (днес Калитиново). Според командира на I бригада на българското опълчение – полковник Ф.М. Прерадович, щабът на херцог Максимилианович е бил разположен на могила, точно където 4 години по-късно е изграден паметникът.

[ad id=“236993″]

Боевете край Стара Загора, които се водят на 19/31 юли 1877 г., се считат за бойното кръщение на Българското опълчение. В сражението участват Старозагорският руски гарнизон, в чийто състав са дружини на Българското опълчение, и Централната турска армия. Едновременно с боевете край Стара Загора се водят сражения при Нова Загора и Джуранли.

pam kalitin_resized     pam kalitin 2_resized