Почитането в българския парламент на паметта на жертвите на арменския геноцид предизвика спорове и искане на оставката на председателя на Народното събрание Росен Желязков.
В разрез с правилника на парламента депутатите отбелязаха с минута мълчание годишнината от 24 април 1915 г. Тогава в Цариград са арестувани, а малко след това убити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването на над 1,5 млн. арменци в Османската империя, както и на прогонването на много други до 1922 г. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците.
Отбелязването на 109-ата годишнина от това събитие идва, след като през 2015 г. парламентът реши 24 април да бъде Ден за възпоменание на жертвите. В тогавашното решение на депутатите обаче по лично настояване на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов не беше записана думата “геноцид”, а определението “масово изтребление”.
В сряда предложение датата да бъде отбелязана с минута мълчание направи Атанас Зафиров от БСП. Това се случи след поредица от декларации по темата от парламентарните групи на “Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), БСП и “Възраждане“ .
Без да изчакат решение на председателя на парламента Росен Желязков за това, депутатите от „Възраждане“ станаха на крака. Последваха ги представители и на останалите парламентарни групи.
След минутата мълчание Желязков обясни, че не е допуснал тази процедура за днешното заседание, защото тя е разрешена само при кръгли годишнини.
„Г-н Зафиров, както и миналата година, се изкуши да наруши правилата. Очевидно това е тенденция, която се повтаря в надпреварата кой да е по-пръв. Отбелязват се годишнини, а не прищявки на народни представители“, каза той.
След едноминутното мълчание от ГЕРБ-СДС също изчетоха декларация в памет на жертвите. От партията на Борисов, както и от ПП-ДБ използваха формулировката „масово изтребление“. БСП и „Възраждане“ нарекоха събитията „геноцид“.
Депутатите от Движението за права и свободи (ДПС), което е създадено с цел да защитава интересите на етническите турци в България, не присъстваха в залата по време на парламентарните декларации и спора за отчитането на арменския геноцид.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов изчете декларация, в която настоя, че заседанието на парламента е трябвало да започне с минута мълчание в памет на „първия и най-големия в историята на човечеството геноцид“.
Той каза, че това не се е случило „под давлението на ДПС“, които са „обслужили интересите“ на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
„Това, че тук ДПС ги няма, е изявление, изявление, което е много по-силно от хиляда декларации в зала“, добави той.
“Възраждане“ поискаха и оставката на Росен Желязков заради поведението му при минутата мълчание, както и заради отказа да бъде допусната точка за гласуване на вот на недоверие на служебния кабинет.
Арменският геноцид е извършван умишлено и систематично от Османската империя още от края на XIX век. Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, сочат историческите данни. Геноцидът се описва също и с арменската дума агхет, която означава “невъобразимо престъпление” или “голяма катастрофа”.
В продължение на повече от 100 години Османската империя, а по-късно и модерната турска държава, отричат над арменците да е бил извършван геноцид.
