По време на цялото състезание двамата са наравно. И двамата успяват да стигнат 2.37 м в скока на височина. Но и двамата не успяват да скочат 2.39 м от трите полагащи им се опита. Съдията предлага финалистите да продължат надпреварата. Те обаче имат друга идея.
Единият от атлетите, Мутаз Баршим от Катар, пита дали може първото място да бъде споделено. Така с олимпийско злато едновременно са наградени Баршим и съперникът му – италианецът Джанмарко Тамбери.
Съперник обаче не е точната дума. Двамата всъщност са дългогодишни приятели.
Според USA Today това приятелство започва още през 2010 г., когато те се срещат на световното първенство за юноши в Монктън, Канада.
Те започват да се срещат и покрай други международни състезания и са приятели и до днес.
През 2016 г. обаче се случва нещо, което ги сплотява още повече. Тамбери претърпява травма на левия глезен. По-късно Баршим претърпява контузия на същото място.
В продължение на две години спортистите си помагат взаимно при възстановяването.
„След контузиите ми просто исках да се върна, но сега имам златото – невероятно е. Мечтал съм за това толкова много пъти. Малко преди Рио през 2016 г. ми казаха, че има опасност повече да не мога да се състезавам. Беше дълъг път“, казва италианецът, цитиран от „Дневник“.
Решението на двамата да споделят златото е и послание за спортсменството. Те казват, че победата не е непременно за сметка на емоционалното изтощение на другия.
Все пак италианецът признава, че не би споделил първото място с друг спортист, освен Баршим.
Тамбери, на 29 години, и Баршим, на 30, са първите лекоатлети, споделили олимпийското злато, от 1908 г. насам. Тогава американците Алфред Гилбърт и Ед Кук печелят с еднакъв резултат в овчарския скок на игрите в Лондон.
