ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 72, 1991 г.
Аз ценя живота на човека не по количеството на изживяни години, а по количеството и качеството на изпълнения дълг – Александър СТАМБОЛИЙСКИ
Там, където има добруване, националният въпрос не стои – Националният въпрос през погледа на БЗНС (е)
Този въпрос никога не е бил лек. Особено в държави със смесено население и изостанала икономика. Не е нужно да ходим далече и в географски, и в исторически аспект. Знаем за Австро-Унгария и борбите в нея! Знаем за Судетите в Чехословакия, Силезия (Шльонск) в Полша! Кюрдите в Ирак и съседната ни Турция и западната Югославия! И днес редовна армия преследва кюрди и хървати със самолети, танкове и топове! Не е ли същото и в Кипър, където така наречената турска кипърска република се опира на редовна турска армия. Виждахме какво става и в Съветския Съюз. Та нали „великите теоретици“ Ленин и Сталин „решиха“, като никъде в света, националния въпрос. Много трактати са писани и не са малко хората, които са ги изучавали. Сега се разбра, че решението било много просто: „Молчать, не разсуждать!“ Сега, при най-слабия повей на демокрацията в тези страни, националният въпрос засвети с нова светлина: всички тези народи и страни се борят за самостоятелност! Словения, Хърватско и Македония, Прибалтийските републики, Украйна, Белорусия, Молдавияю, Грузия, Армения, Казахстан: кошер, който се рои.
Не прави изключение и нашата родина! Да си спомним Балканската и Междусъюзническата война 1912-13 година начело с „душата“ на коалицията: цар Фердинанд Кобурготски. След година и половина следва продължението на този „обединителен процес“ – 1915-18 год., който доведе до абдикацията на Фердинанд и изгонването му от България! Наследникът му, цар Борис Трети“ „обединител“, също се писа по-голям българин от българите: чрез фашистка Германия поиска да прибере под своя скиптър Македония и Беломорска Тракия. Резултатите от всички тези силови методи са добре известни не само за нашата страна, а и навсякъде където са прибягвали към тях. Борбата на Земеделският съюз, и по-специално на неговия ръководител Ал. Стамболийски е широко известна. Известни са и личните му схватки с царя-чужденец. То е позиция не на Стамболийски, а на Земеделския Съюз. Никога Съюза не е бил съгласен с коминтерновската позиция по националния въпрос. Поради съгласие с тази позиция БКП принуждаваше българското население в Пиринския край да се записва в паспортите „народност-македонец“. Земеделският Съюз не може да не се съгласи с факта, че съществува македонска държава. Но всеки българин знае, че столиците на първата българска държава са Плиска и Преслав, а на втората Охрид. Всеки българин знае, че българската писменост е създадена от солунските българи Методи и Кирил, и че школата на ученика им Климент е учила български просветители, които да я разпространяват по цялата страна и тази школа е в Охрид. Няма никакво значение , че някои от техните следовници се отказаха от тази азбука. Но също така знаем, ако и да съществува такава държава, македонски народ няма! Защото народа на тази държава говори на езика, на който говорят всички българи, а не на някой от езиците на федерацията, в която Македония е включена. Ясно е, че ние нямаме никакви претенции към държавата Македония. Къде и с кого ще бъде това е въпрос на нейното население. От самото си създаване Земеделският Съюз е политиката на човещина и толерантност. По този въпрос той е най-близката организация до проповядваното от великия Апостол Левски, който заявяваше, че в нашата чиста и свята Република на едно и също уважение ще бъдат и българи, и турци, и всякакви народности и вероизповедания! Че ако ще се борим за цар, то ние и сега си имаме султан! Святи думи, прегърнати от най-българската организация в България – Българския Земеделски Народен Съюз! В България, освен българи, живеят и цигани, турци, евреи, арменци и др. Чул ли е някой от устата на земеделец да говори против тях, да ги отделя от българския народ? Ако някъде се намери такъв „земеделец“, спокойно можете да му кажете, че нито е, нито някога е бил, земеделец! Турците в България в голямата си част са земеделци и скотовъди. По-възрастните от тях знаят отлично какво за тях представлява „чифчи партия“. Не тази на Георги Трайков и Петър Танчев, а БЗНС на д-р Г.М.Димитров и Никола Петков, по чийто стъпки върви обновения Единен Съюз. Може би си спомнят, че през 1944 год. на границата ни турци изпращаха българи, а българи го посрещаха. Много сдружени земеделци имат за свои най-добри съседи, приятели и другари именно измежду турците, които също като тях са отрудени и онеправдани. Независимо от издевателството срещу тях по време на така наречения „възродителен процес“, земеделците си останаха верни техни приятели. А турското население знае тяхната хубава поговорка: „Ески достан, душман олмаз! Олса даякъшмаз“ (От стар приятел, неприятел не става! И да стане, не му прилича!. Та нали десетки години ние сме си най-добри и желани гости на Байрам и на Великден, и всеки Божи ден – добри съседи! Искам да уверя турското население в България, че БЗНС (е) и занапред запазва топлите си човешки чувства към него, и за въздигане на българското селско стопанство ще върви ръка за ръка с него! Както винаги е било! Едно малко доказателство е, че БЗНС(е) включва в листите си за местни органи и народни представители и техни видни другари! Към вас се обръщаме, скъпи трудови хора на Родината ни! Не вярвайте на обещания! Обърнете се към близкото ни минало! Обещания пред избори са давани какви ли не и от кого ли не! Дават се и сега. Но всички знаете най-пресните за „свобода, за равенство, за всекиму според труда, за социалистическото и най-вече за комунистическото блаженство“. До къде я докарахме признават и тези, които обещават. Нека гласуваме за БЗНС (е), който не „прекарва реки“ в селата, но изпълнява това, което е обещал. Защото е организация произлязла спонтанно от народа и нейна задача е да бъде случа на народа, и чрез него да осъществява собственото му добруване. А там където има икономическо добруване, материално и духовно задоволяване – там националния въпрос не стои!
Жельо БРЕЗОВ БЗНС (е) – Стара Загора
