Снимка: Bloomberg |
Допреди няколко седмици президентството на Джо Байдън беше широко приветствано като триумф. Коронавирусът беше в отстъпление. Икономиката на САЩ беше в подем. И демократите изглеждаха напът да прокарат амбициозните икономически планове на Байдън до началото на есента. Бяха подхвърляни прибързани сравнения между Байдън и Франклин Делано Рузвелт, пише Едуърд Люс за Financial Times.
Няколко седмици на неуспехи обаче промениха всичко. Бушуващият Делта вариант на коронавируса потисна потребителското настроение и доведе до лоши данни за заетостта. Вече са нещо обичайно прогнозите за поражение на демократите на междинните избори догодина, което би обезсилило Байдън. Изведнъж хората започнаха да обявяват президентството на Байдън за провалено. Други отбелязват победата на Делта над Байдън.
Но да го отписваме сега е преждевременно. Преломният момент дойде през уикенда на 4 юли. Тогава Байдън не успя да постигне целта си да ваксинира 70% от американците срещу Covid-19. Той пропусна поставения си срок с няколко седмици. Ваксинацията в Америка сега е на ниво от 75%, което не е бедствие, въпреки че изостава от по-голямата част от Европа. Но пропуснатият срок е непростим, особено ако работите в медиите.
Най-големият неуспех на Байдън обаче беше нескопосаното изтегляне от Афганистан. Изтеглянето на 2 юли от авиобазата Баграм се случи преди наложения от него краен срок 31 август. Но начинът, по който се случи, подкопа репутацията на Байдън за компетентност, което вероятно беше най-важното му качество при победата над Доналд Тръмп. Никаква защита от страна на Белия дом не може да промени факта, че оттеглянето е навредило на интересите на САЩ. Оттогава одобрението за Байдън спадна с цели шест процентни пункта (до само 39% – бел. прев.) От гледна точка на медиите Байдън сега е в състояние на свободно падане.
Този наратив обаче не трябва да се приема твърде сериозно. Хората със средно добра памет ще си припомнят обявеният край на президентството на Бил Клинтън след поражението му на междинните избори през 1994 г. Клинтън дори трябваше да напомня на американците, че президентът на САЩ все още е релевантен. Той изкара още шест години след това. Краят на президентството на Барак Обама също беше възвестяван няколко пъти, преди той да бъде преизбран. Понякога такива преждевременни „некролози” са добре обосновани. Нямаше никакво съмнение например, че Тръмп проигра шансовете си за преизбиране в ранните етапи на пандемията, когато застана на страната на шарлатанството на фона на набъбващия брой жертви.
Това, с което се сблъсква Байдън обаче е по-различно. Въпреки всичките си недостатъци, излизането от Афганистан все още е популярно сред американската общественост, въпреки че президентът лично пое удара от лошата му организация. Истинското изпитание пред Байдън ще дойде през следващите няколко седмици, когато ще разберем дали той може да прокара инфраструктурния си законопроект за 1,2 трлн. долара и планът за домакинствата на стойност 3,5 трлн., които ще имат голям ефект върху обикновените американци. Една от причините повечето републиканци да се противопоставят на първия законопроект и да са единодушно против втория, е, че знаят колко популярни биха били.
Съществува сериозен риск Байдън да не преодолее това препятствие. Демократическата партия е разделена между левите, водени от Бърни Сандърс, които смятат, че разходните законопроекти са твърде малки в сравнение с обещаното от Байдън, и центристите, като Джо Манчин, които смятат, че те са твърде големи. Наскоро Манчин призова за „стратегическа пауза“ по отношение на по-големия законопроект в полза на приемането само на инфраструктурния. Това няма да се приеме от лявото крило, което обвързва двата законопроекта.
На практика Манчин, чийто глас е от съществено значение в разделения по равно Сенат, играе твърдо. Нито едно голямо вътрешно законодателство в историята на САЩ не е минало без да бъде отписано като безнадеждно по пътя му. По-големият законопроект на Байдън вероятно ще бъде съкратен с трилион долара или повече преди края на тази годинa. Дотогава ще има още много светкавици и гръмотевици.
Ще претендира ли отново Байдън, че е новият Франклин Рузвелт? Отговорът е не. Говоренето, че той ще промени американския капитализъм винаги е било нереално. Тези законопроекти ще подобрят мрежата за сигурност на Америка, но не и нейния характер. Но те също биха направили живота на милиони американци по-малко несигурен, което е добро само по себе си и е печелившо на изборите. Друг е въпросът дали това би било достатъчно, за да се парира Тръмпизмът. Междувременно Байдън нито трябва да бъде отписван като безнадежден, нито да бъде обявяван за спасител на нашата епоха. Както повечето президенти, той е някъде по средата.
