ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 80, 1991 г.
ТЕАТЪРЪТ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЕ
Ударът в сърцето на старозагорската култура не отшумява. Духовната обител изгоря. Служителите й останаха на улицата. Поклонниците онемяха. Благородните пориви за възстановяване на сградата, залели страната са трогателни. Но нима не ни минава през ума, че в този организационен хаос, наред с опожарената сграда можем да останем и без институтите, които я одухотворяваха – Операта и Драматичния театър. Наред със сградата изгоря и всичко, без което сценичното изкуство е немислимо: сцена, осветителна и озвучителна техника, декори, реквизит, гардероб и т.н. Останаха хората с празен поглед… А те са първата грижа след всяко бедствие. Как да запазим духовния потенциал на институтите?! Защото, ако творческите групи се разпилеят, можем да се окажем с възстановена сграда без опера и драматичен театър. Можем да се окажем по-бедни отколкото сега. Защото, ако тези институти не работят, не творят, ако не доказват непрекъснато своето призвание, те са загубени. Бедата идва и от това, че старият театър е вече запечатан. Предстои му ремонт. Сега всичко зависи от бързата реакция, от практичния ум, от подадената ръка. Спрем ли да се движим бялата смърт няма да ни пожали. Драматичният театър ще играе в синдикалния дом на културата. Имаме покана. Благодарим! Ще гостуваме във всички предприятия и фирми. Независимо от условията. Важно е разбирането. Ще минем на колела по читалища и близки театри. Друг проблем, който остава встрани, и за двата института е бързото възстановяване на имуществото на театъра и операта. няма пари… Намират се хора, които веднага разбраха важността на проблема. Първа откликна частна фирма „Йонико“, последваха и Старозагорска търговска банка, ДФ „Хранинвест“, фирма „Монтажкомплект инженеринг“. Професионалното разбиране и човешкият порив вдъхват надежда. За творчество. Театърът ще живее, защото сега, повече от всякога, има нужда от култура… Защото сега, когато Храмът изгоря, хората усетиха още една свещена празнота в този град. Не се забравят сълзите в горящата нощ, парят съболезнователните думи. А емоционалният взрив за възстановяването на сградата – Покъртителен. Колко много обич…! За нея трябва да се живее.
Георги ВЕЛЕВ – директор на Драматичен театър – Стара Загора
Театърът трябва да живее
