Германците са безсърдечни, гонят децата си щом навършат 18, вкарват родителите си в старчески домове – така говорят много германски турци за германците. Авторката от турски произход Туба Сарица критикува турския расизъм.
Туба Сарица е германска писателка от турски произход. Родена е през 1987 година. Израства в малко градче близо до Кьолн. Още като тийнейджърка тя разбира, че дори и в много от модерните семейства от турски произход, каквото е и нейното, очакват от дъщерите да спазват определени норми на поведение. Например: да се омъжат непременно за турчин и да възпитават децата си в мюсюлманската вяра. Това паралелно общество, за което германски експерти предупреждават толкова много през последните години, отдавна е реалност, казва Сарица в интервю за германския вестник „Ди Велт“. Предлагаме го с известни съкращения:
Госпожо Сарица, можете ли да си представите да се омъжите за германец?
Това е много вероятно. Все пак живея в страна, в която германците представляват мнозинството от населението, тук се срещам с повече германци, отколкото с турци. Ако трябва да избирам бъдещия си съпруг само измежду турците в Германия, както правят повечето млади момичета от турски произход, това би означавало умишлено да си търся мъж по етнически признак. А за мен това е расистско мислене.
Какво биха казали родителите Ви, ако се омъжите за германец?
Семейството ми имаше достатъчно време, за да свикне с това, че не съм като другите момичета от турски произход. Майка ми и баща ми вече са свикнали с мисълта, че техният зет може би ще е германец. Но това не винаги е било така. Спомням си, че когато с майка ми започнахме да си говорим за връзките ми с момчета, тя се стряскаше дори и само когато споменавах имена, които не бяха турски.
Вие говорите за турски расизъм?
Да, той съществува, само че никой не говори за това. Обсъжда се само расизмът сред мнозинството германци, но се премълчава за расизма в паралелното общество на германците от турски произход. И това ме смущава.
Срещу кого е насочен този турски расизъм?
Срещу немюсюлманите, срещу Запада, гърците, алевитите, евреите. Но най-подло ми се струва това, че съществува една особена враждебност спрямо местните хора и страната, в която живеем – Германия и германците.
По какво се различават германският и турският расизъм?
Познавам добре и двете култури. Още от дете познавам германците като извънредно толерантни хора. Да, темата за расизма също присъства и при тях, но обществото се опитва да разпознае това явление и се бори срещу него. Расизмът в турското паралелно общество не бива разпознат като проблем, изобщо не се говори за това. Когато пред мои близки съм повдигала въпроса за тяхната враждебност към чужденците, те винаги са отричали. Мнозина се крият зад фасадата на своята модерност и интегрираност. Моите наблюдения са, че германските турци са много по-големи расисти от германците.
Знаем, че хората от турски произход наричат германците „картофи“. Бихте ли дали и други примери за обидни или подигравателни реплики, които се използват по адрес на германците?
„Gavurlar“ (неверници) е доста разпространено нарицателно за германците. Обидно е също така да кажете на някого, че се е „погерманчил“. Сред турските общности тази дума носи много силен негативен заряд. Мисля, че това казва много.
Тоест, възможно е Вие да се омъжите за един „неверник“?
За мен това не е никакъв проблем. Самата аз съм атеистка.
А какво харесват турците у германците?
Нищо, говори се само лошо за тях.
Тогава ще зададем въпроса така: какво не харесват турците у германците?
Германците са смятани за безсърдечни. Турците не могат да разберат например това, че германците изпращат своите възрастни близки в старчески домове, където „не се грижат добре за тях“. Същото, впрочем, важи и за родителите, които „изхвърлят“ децата си от вкъщи, щом те навършат 18 години. При турците виждаме другата крайност: родителите държат децата им да останат да живеят при тях чак докато се задомят и не им позволяват никаква самостоятелност.
Забелязвате ли у турците чувство за превъзходство над германците?
Да, защото ги чувам как презрително говорят за германците. Те са убедени, че германските ценности са лоши, а турските – добри. В техните представи германците не струват нищо. Не съм сигурна обаче дали трябва да отдадем това на някакво чувство за превъзходство или по-скоро на комплекс за малоценнност.
Но въпреки това германските турци се чувстват добре в Германия. Вашите познати потвърждават ли това?
Разбира се, Германия е прекрасна страна. Турция може и да си остава „родина“ за първите гастарбайтери, пристигнали в Германия – което е разбираемо, защото тези хора са родени и са израснали в Турция. Но при хората от трето поколение турци в Германия – тези, които са родени и израснали тук – забелязвам, че те се самозалъгват, наричайки Турция своя родина. Много често те развиват имагинерно усещане за носталгия по „родината“, а Германия за тях е гурбетчийска страна, т.е. чужбина, нещо далечно.
Как в турската общност гледат на онези турци, които полагат усилия да се интегрират напълно в германското общество?
В турското паралелно общество изобщо не гледат с добро око на интегрираните. Всеки, който казва нещо добро за Германия и германците, бива отлъчван от тяхната общност.
Турците в Германия сякаш са по-големи почитатели на Ердоган, отколкото хората в самата Турция. На какво се дължи това?
Ердоган се обръща към турците в Германия като към свои сънароднци, включително и към родените в Германия, които обаче са възпитавани в турски дух. Ердоган им казва: Вие сте турци! С което ги окуражава да не се интегрират. И това се възприема добре от голяма част от турците в Германия, защото винаги е по-лесно да си останеш такъв, какъвто си бил, вместо да полагаш усилия да се интегрираш. Ердоган легитимира отказа от интеграция и затвърждава техния авторитарен стил на възпитание, както и тяхната ксенофобия.
Източник: http://www.dw.com
