Снимка: Архив Ройтерс |
Гърция може да бъде посочена за пример как политическата воля може да допринесе за енергийния преход, коментира в интервю за „Катимерини“ зам.-председателят на Европейската комисия (ЕК) Франс Тимерманс, който отговаря за климата.
„Гърция се движи бързо към ерата без лигнитни въглища“, казва той и отбелязва разликите с други държави, които зависят от въглищата – България, Румъния и Полша.
Гърция бързо развива проекти за производство на електроенергия от соларни и вятърни паркове, коментира още Тимерманс пред гръцкото издание. За разлика от нея другите страни ще имат нужда от транзитно гориво – природен газ, за да успеят да реализират очакваните промени.
Преди дни ЕК представи амбициозен план за намаляване емисиите на ЕС с поне 55% до 2030 година. В него е предвидено увеличаване на дела на възобновяемите източници, наред с други мерки за ограничаване на вредните газове, като например забраната за продажбата на нови бензинови и дизелови автомобили от 2035 година, или вкарването на горивата в схемата за търговия с квотите въглероден диоксид (ETS).
Предложенията не се приемат еднозначно, особено на фона на очакванията, че те ще повишат разходите на домакинствата. За целта обаче от Брюксел предлагат нов социален фонд, който да подпомогне уязвими домакинства.
Тимерманс не се притеснява от критиките. „Всяка индустриална революция има нужда от настройки и създава търкания между новия и стария режим“, казва той пред „Катимерини“.
През септември 2019 година Гърция беше първата страна на Балканите, която обяви окончателния си отказ от въглища. По план това трябваше да стане до 2028 година, но в началото на тази година правителството постави още по-амбициозна цел и планира да затвори и последната си въглищна мощност до 2025 година.
В края на юни държавният енергиен гигант на Гърция – PPC, коментира пред Ройтерс, че затваря въглищните си централи по план – до края на годината към 40% от мощностите, общо 3,4 гигавата, вече ще са преустановили работата си. На тяхно място компанията ще изгражда централи с възобновяеми източници.
Енергийният преход на южната ни съседка ще коства около 5 млрд. евро, сочат изчисленията на правителството. Средствата идват от европейските фондове, гръцкия бюджет и заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).
Очакванията са, че позеленяването на енергийния сектор ще отвори повече работни места, отколкото ще бъдат загубени при затварянето на въглищните мощности.
По-рано през юли Северна Македония също определи официална дата за отказа от въглища – 2027 година. Страната също разчита основно на въглища за производството на електроенергия.
Позицията на България, изразявана досега, е че ще преговаряме да използваме въглищата си максимално дълго. Това искане обаче трябва да се разглежда и на фона на целта за безвъглеродна икономика на ЕС до 2050 година и растящите цени на квотите въглероден диоксид, които оскъпяват сериозно производството на електроенергия от въглища.
Източник: https://www.investor.bg/ .
