Снимка: Sailcargo Facebook Page |
Преди век голяма дървена товарна шхуна, наречена „Вега“, плава по шведските брегове, извършвайки доставки с нулеви въглеродни емисии, преди концепцията за въглероден отпечатък изобщо да съществува. Днес напълно възстановеният кораб плава из Атлантическо море, за да започне нов живот в доставките на товари за компании, които се опитват да намалят емисиите, разказва Fast Company.
“Мисията ни е да докажем стойността на чистото корабоплаване“, казва Даниел Дъгет, главен изпълнителен директор и съосновател на Sailcargo, компанията, която в момента притежава кораба и скоро ще започне да оперира по маршрути между Северна и Южна Америка. Тя започва с доставки на специално кафе от Колумбия до Ню Джърси за Café William – пекарна за кафе, която иска да продава първото кафе без емисии.
Дъгет, която започва да плава с ветроходни кораби на 13 години, започва да обмисля потенциала да съживи традиционното товарно корабоплаване преди повече от десетилетие. През 2014 г. тя и двама партньори стартират компания и по-късно започват да работят по изграждането на традиционен кораб от нулата. Докато пътува, Дъгет се натъква на „Вега“. Построеният през 1909 г. кораб е бил пенсиониран през 60-те години, когато захранвани с изкопаеми горива контейнеровози започват да доминират по търговските маршрути. Той се е насочвал към депо за скрап, когато семейство на шведски корабостроители го спасяват и прекарват години във възстановяването му. Дъгет, която се влюбва в дизайна, остава във връзка с тях и в крайна сметка им предлага да го купи.
Корабите превозват над 10 млрд. метр. тона товари всяка година и са отговорни за повече емисии от авиоиндустрията. Макар че корабните компании работят по по-малко замърсяващи технологии, напредъкът не е голям. „Те имат огромен флот и зареждащи станции и всичко това са много реални, материални активи, които се нуждаят от много време за преход“, казва Дъгет. Контейнеровоз, движещ се с изкопаеми горива, може да струва 100 млн. долара и има живот от 25 години. Някои компании са в ранен етап на въвеждане на нови проекти, например гигантът в сектора Maersk, който планира да представи въглеродно неутрален кораб през 2023 г. Други експериментират с технологии за преоборудване на по-стари кораби, за да намалят, но не и да премахнат емисиите. А няколко стартъпа, например Sailcargo, се обръщат към традиционното корабоплаване, за да предложат алтернатива по някои маршрути.
Sailcargo не очаква да замени масовата индустрия. Но докато компаниите търсят начини да намалят емисиите, тя може да предложи решение, което за момента работи. Тъй като тя не използва транспортни контейнери – стоките се товарят на палети, тя има и някои логистични предимства. „Някои от тези бързи кораби трябва да чакат на пристанищата често до 2 седмици, защото са зависими от пристанищната инфраструктура“, казва Дъгет. „На тях им трябва голям кран, за да разтоварят контейнера. А на нас не – ние можем да го разтоварим сами“.
Дори когато стоят без работа, стандарните товарни кораби продължават да горят гориво, замърсявайки близките квартали. Корабите трябва да чакат на опашка и за да презаредят гориво (и често да чакат с дни на пристанище цените на горивото да спаднат, когато са твърде високи. „В крайна сметка наистина се надявам, че нашите кораби ще бъдат по-бързи от гледна точка на действителните доставки в зависимост от това кой маршрут разглеждаме“, казва Дъгет. Корабът може да побере и това с необичайни размери, включително товар, който е много по-малък от контейнер и обикновено би пътувал със самолет.
При разговора на изданието с Дъгет „Вега“ е бил в Балтийско море, започвайки пътуването си през океана. До юли екипажът очаква да стигне Бахамите и да се свърши известна работа по кораба. Тогава компанията ще започне да прави първите си пътувания между Колумбия и Ню Джърси. Следващият кораб, който се строи в централната на компанията в Коста Рика, се очаква да започне да плава след година и половина.
Моделът може да бъде финансово успешен, казва Дъгет. „Искаме да бъде търговска компания, която работи без емисии или дори с положително въздействие в областта на въглеродните емисии“, казва тя. „Но можем и да плащаме справедливо заплащане и да имаме възвръщаемост върху инвестициите на нашите акционери“.
