Той е човек, чийто живот протича не просто в планината, а с планината. Вече седмо десетилетие споделя времето си с нея – кара ски, изкачва върхове, спасява пострадали, обучава други, които искат да поставят рекорди, както и други, които искат да помагат на бедстващи в планината.
Той е Красимир Стоянов и е сред родоначалниците на екстремните ски в България. Казва, че и днес, когато е на 74, рядко има ден, който да прекара без планината.
През 2025-а се навършват 35 години от една от най-предизвикателните му експедиции – тази през 1990 до връх Денали, най-високия в Северна Америка, когато Стоянов става първият българин, спуснал се със ски от върха.
Във вторник на специално събитие той ще разкаже за експедицията и ще покаже част от архивните кадри, включително неизлъчван досега късометражен филм за успеха на българската група.
Тогава Стоянов е заедно с още двама български алпинисти – Запрян Хорозов и Димитър Начев. Само той обаче решава да опита спускане от върха със ски.
Идеята се заражда в главата му още през 1987 г.
„За всичко е виновен един диапозитив (фотографска снимка върху прозрачен материал, която се възпроизвежда с прожекционен апарат – бел. ред.), който мой приятел ми показа“, разказва Стоянов в интервю за Свободна Европа.
„Човек понякога като погледне нещо и си казва – „това е за мен“. Просто този връх изглеждаше страхотен за пускане“, казва Стоянов.
Минават обаче 3 години, докато алпинистът успее да осъществи идеята. През 1990 г. той, Хорозов и Начев получават визи за САЩ и потеглят за Аляска.
Там се оказва, че сложният процес по получаване на визите далеч не е бил най-голямото предизвикателство. Стоянов разказва, че най-яркият му спомен от експедицията е от втория ден, когато „ни свари една страхотна буря“.
„Намирахме се на един пасаж на около 3800 метра. Там като ни задуха един вятър, затрупа един сняг. Трябваше да си правим дежурства и да се сменяме на всеки половин час, за да отриваме палатката“, спомня си той.
Все пак след дълго чакане бурята затихва и те успяват да стигнат до базовия лагер. Но там установяват нов проблем – вече са изяли твърде много от храната си и тя няма да им стигне до върха и обратно.
Изваждат невероятен късмет, когато ги заговаря друга група алпинисти от Швейцария, които вече слизат надолу. Те им дават част от своята храна, която им е останала излишна, а българите им подаряват в замяна няколко ледени клина (алпинистко средство за осигуряване в лед и сняг – бел. ред.).
Но за Стоянов тепърва предстои най-трудната част от експедицията – самото спускане от върха.
„Освен мен нямаше никой друг със ски“, казва българският алпинист.
Най-предизвикателната част е преминаването през един от тесните кулоари към базовия лагер. Там един от основните проблеми е изцяло психологически: спускащият се надолу вижда пред себе си опасна цепнатина, в която при едно грешно движение може да падне. Но ги има и чисто техническите трудности.
„Трябва да внимавате да не закачите със ските парапета, който алпинистите ползват. В снега има и огромни дупки от стъпките на всички, които са минали по-рано нагоре или надолу. И едновременно с това се спускаш с тежка раница на гърба, която стига до над главата ти“, посочва Стоянов.
Но всичко завършва успешно и Стоянов става първият български алпинист, спуснал се със ски от най-високата точка на Северна Америка. А защо го е направил?
„Хората имат мечти. Някои мечтаят да построят лодка и да прекосят океана, аз имах мечта да се кача и да се спусна със ски – и я постигнах“, казва Стоянов.
Именно изпълването на мечтите и пътят до тях са това, което дава добавена стойност на човешките животи, добавя той.
Но постижението му е само едно от многото в дългата му планинарска биография. Сред по-големите му изкачвания са връх Ленин в Памир (7134м), Айлан пик в Хималаите (6189м) и Фуджияма (зимно изкачване) в Япония (3772м).
Има и две спускания със ски и от Елбрус (5642 м) – през 2019 г. и през 2023 г., когато е на 72 години.
Едновременно с това Стоянов е и един от първите, които започват да карат екстремни ски в България. Сред най-забележителните му спускания са тези в Рила – първо спускане по Белия, Синия и Дяволския улей заедно с Георги Георгиев – Черния и по Дяволския улей отново с Георгиев и Милена Падалска.
Животът на Стоянов с планината обаче не включва само лични предизвикателства. Той е планински спасител от 1977 г. и инструктор по планинско спасяване от 1983г..
Дълги години ръководи нарядна група в отряд София на Планинската спасителна служба (ПСС), занимава се и конкретно с хеликоптерно спасяване.
Над две десетилетия преподава туризъм и в Новия български университет, ръководи и спасителни екипи, осигуряващ международни състезания по екстремни ски, триатлон, планинско бягане.
Питаме го кое е това, което планината му е дала за всичките тези години.
„Дала ми е начин на мислене. Начин на мислене, който е основан на това, че човек трябва да дава, не да взима. На това учи планината“, отговаря Стоянов.
