През последните месеци Балтийско море се оказа сцена на серия инциденти с кораби, при които бяха прекъснати ключови енергийни и комуникационни линии. При последния подобен случай шведските власти задържаха българския кораб „Вежен“, плаващ под малтийски флаг.
Това предизвика международни реакции, които свързаха случилото се с т.нар. „сенчест флот“ на Русия, въпреки че разследването на Швеция все още не е приключило. Официалната българска позиция гласи, че „Вежен“ случайно е скъсал с котвата си подводен кабел, а не става въпрос за саботаж. Подозренията обаче остават. А прилики с предишни подобни случаи не лиспват.
През декември петролен танкер, свързан със „сенчестия флот“, използван от Русия да заобикаля западните санкции, беше заподозрян, че поврежда със спусната котва подводните връзки край бреговете на Финландия. През октомври имаше подобен инцидент с китайски кораб. Друг китайски кораб, плаващ от Русия, повреди балтийски газопровод през октомври 2023 г.
Докато разследванията продължават, инцидентите предизвикаха тревога сред европейските правителства, че Москва може да се фокусира върху критична подводна инфраструктура, като част от по-широка кампания от хибридни атаки.
„Много малко вероятно е да има четири подобни инцидента подред. Това е модел“, казва пред Радио Свободна Европа Франк Юрис, базиран в Талин сътрудник в чешкия тинк танк Sinopsis.
Новото нормално
Серията от инциденти подчертава нарастващото напрежение в Балтийско море след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна преди близо три години.
След повредата на кабела през декември Европейският съюз (ЕС) заплаши с нови санкции срещу Москва, а НАТО започна нова операция за патрулиране и наблюдение в региона.
За инцидента беше обвинен петролен танкер от „сенчестия флот“ на Русия, който се състои от кораби без ясна собственост, превозващи ембаргови руски петролни продукти.
На този фон вече има данни, че съставът на „сенчестия флот“ вече включва не само танкери. Правителствата на ЕС предупредиха за нарастващи морски рискове, свързани с тези кораби.
По-рано през януари кораб в окаяно състояние, натоварен със 100 000 тона петрол, заседна по течението край северното крайбрежие на Германия и беше принудително изтеглен.
Германският външен министър Аналена Бербок обвини руския президент Владимир Путин, че заобикаля санкциите и заплашва европейската сигурност чрез „безмилостно разполагане на флот от ръждясали танкери“.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте каза, че новата балтийска мисия ще включва повече патрулни самолети, военни кораби и дронове. Той добави, че има „причина за сериозна загриженост“. По думите му алиансът дори евентуално ще конфискува кораби при бъдещи инциденти.
Освен това германските прокурори все още разследват експлозията на газопровода „Северен поток“ между Русия и Германия, която се случи през септември 2022 г.
Какво следва?
Шведските власти казаха, че ще работят в тясно сътрудничество с латвийските си колеги, за да разследват потенциални саботажи, но разкриването на подобни инциденти се оказа трудно.
Въпреки отказа на Москва да поеме отговорност за инцидентите досега, германският министър на отбраната Борис Писториус определи случаят от ноември акт на „саботаж“. А Финландският президент Александър Стуб свърза инцидента от декември директно с Русия. Разследванията обаче продължават.
Александър Калчев, главен изпълнителен директор на Параходство „Български морски флот“, което притежава „Вежен, каза на 27 януари, че е възможно корабът да е повредил кабела, но отхвърля всякакъв умишлен саботаж. Българската позиция е, че пускането на котвата, която може да е повредила кабела, е случайно причинено от „изключително лошо време“.
След инцидента с китайски кораб, повредил подводен тръбопровод между Финландия и Естония през октомври 2023 г., Пекин предостави подобно обяснение.
Повечето експерти твърдят, че когато кораб пусне котва и я влачи по дъното на голямо разстояние, това не може да остане незабележимо за екипажа, защото дори променя курса.
„Влаченето на котва за толкова дълго време е много малко вероятно да остане незабелязано и да се случи за продължителен период от време“, смята Юрис.
Очаква се държавите членки на ЕС да започнат дискусии за нов кръг от санкции срещу Русия по-късно тази седмица. Това ще бъде 16-ият санкционен пакет на блока след началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.
Двама източници от ЕС казаха пред Радио Свободна Европа, че от 20 до 30 нови кораби, за които се смята, че са в „сенчестия флот“ на Русия, могат да бъдат добавени към списъка със санкции на Брюксел, наред с други мерки.
ЕС вече е санкционирал повече от 70 кораби. САЩ и Великобритания обявиха на 10 януари широкообхватни санкции срещу повече от 180 кораба.
