ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ
Днес честваме най-българския празник – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Тържеството на този ден винаги вълнува сърца ни, връща към детството, към милите ученически спомени, когато се учехме да пеем „ Върви народе възродени…“ и с трепет поставяхме цветя пред образите на светите Братя.Това са спомени станали притежание на душата ни, незаличими и вечни като българското слово и дух.
Делото на Св.св.Кирил и Методий е велико и епохално , преминало през горнилото на времето, е неизменна Божия милост за народа ни.
Светата и Неразделна Троица влага в чистите сърца на двамата велики братя Своята премъдрост, за да успеят за неголям период от време, да създадат не само първата славянска азбука, глаголицата, но и книжовния старобългарски език, да положат началото на българската книжнина. Чрез нея евангелските истини стигат до народната душа, до българското сърце, а то чувствително и нежно, вълнуващо се и търпящо, вярващо и любещо, пренася през вековете благодатта, дадена му от Бога.
Азбуката, създаденото от двамата боговдъхновени и богоозарени братя Св.св. Кирил и Методий, повежда народа ни към честити бъднини, укрепва духът му и го превръща в непревземаема крепост от чужди посегателства. Дарява му стоицизъм, за да оцелява при всички исторически превратности.
Плодовете от създаването на тази писменост, на безценните трудове на нашите първоучители, са толкова много и така разнообразни.
Началото е „Азбучна молитва“ на Константин Преславски, следва „ Шестоднева“ на Йоан Екзарх, после се появява сътвореното под перата на св.Климент, архиепископ Охридски и неговите многобройни ученици.
Българската книжнина продължава своя възход в Търновската школа, чийто двигател е св. Патриарх Евтимий, и прехвърля духовен мост в „История славянобългарска“, бликаща от родна памет и достойнство, вдъхновяващи народа ни да върви към изгрева на възраждането.
Призивът на Св. Паисий за българщина е всъщност молба да не забравяме вековното дърво на българската святост, чиито корени са засети с безценните трудове на Св.св. Кирил и Методий.
Този призив на атонския монах и днес е актуален, дори повече от всякога. В днешния делник , в забързаното време, чиито творци сме, често, дори и без да се замисляме, забравяме за извора на родното ни слово. Търсим чужди извори, които никога няма да ни утолят така, както то, българското родно слово
Словото ни е пълно с с живот и истина, независимо че в преклонението си пред фалшиви ценности , го замърсяваме с пошли фрази и безобразни чуждици. Често с нетрайна гордост показваме знания по чужди езици, забравяйки силата на родния.
А той е пълен с живот и истина. Чака ни да ги преоткрием и стаим душите си в багрите на звуците му.Там е и мъдростта, казана през вековете от дедите ни. Само нашият прекрасен език може да предаде силата на онова мълчание, с което родните мъченици заставаха дръвника , за да има българско. Само той пази в съкровищницата си, думите с които нашите майки ни отглеждаха.
Там, от неговата съкровищница, черпехме сили и израствахме в пъстроногото ни детство, което макар и вече побелели, чувстваме толкова близо до нас.
Обични в Господа братя и сестри, Българската православна църква от векове тачи и възхвалява делото на Св.св. Кирил и Методий, и винаги ще го прави, защото само писмеността оставено ни от тях, рисува най–точно ритъма на голямото, страдащо и побеждаващо българско сърце, частица от което сме всички ние. Чрез чедата си, съхраняващи завещаното от Светите братя, е жива Майка България.
Моля Всеподателя Бога да дарува много сили и духовна енергия на всички вас, на вашите семейства и на целият ни народ. Нека Божията десница да благославя труда и делата ни, за да пазим нашата Православна църква, утвърдена от светите братя Кирил и Методий! Да бъдем истински техни последователи, носещи в сърцата си делото им и пазещи жива душата на прекрасното ни слово! Сега и винаги! Амин.
Старозагорски митрополит Киприан
