Началото на месец март 2021 г., първата от трите предизборни кампании за годината. Движението за права и свободи (ДПС) регистрира кандидат-депутатските си листи, а в тях за първи път от повече от десет години не участва крупният бизнесмен Делян Пеевски.
Обяснението, което партията даде през пролетта, беше, че Пеевски сам се е отказал от мястото си в парламента.
„По лични причини не пожела да бъде в листите“, каза тогава заместник-председателят на движението Йордан Цонев.
Политическите анализатори пък разчетоха в отсъствието на бизнесмена опит от страна на ДПС да даде заявка за промяна и чрез този ход да претендира за официално включване в следващо управление.
Междувременно САЩ наложиха санкции по закона „Магнитски“ на Делян Пеевски, като посоченото основание беше “ участие в корупция“ .
А до следващо управление така и не се стигна и то на два пъти.
Така на 14 ноември в България ще се проведат трети поредни парламентарни избори за тази година. Повечето партии почти не са правили съществени размествания в кандидат-депутатските си листи. Това обаче не важи за ДПС.
Седем месеца след като се отказа от Пеевски, Движението за права и свободи отново го издигна като кандидат за народен представител.
„Това е нашият Делян, който ДПС винаги стои зад него“, каза в неделя Гюнай Далоолу, областен председател на партията във Велико Търново. Именно там и в Благоевград Пеевски ще бъде водач на депутатските листи.
Каква обаче е причината в рамките само на половин година ДПС първо да се отрече от Пеевски, а след това да се завърти на 180 градуса, прогласявайки, че партията винаги е стояла зад него?
Какво означава това както за ДПС, така и за евентуалното бъдещо управление на страната? И не на последно място: истински опит за дистанция от крупния бизнесмен и медиен магнат ли направи ДПС или последната половин година беше добре преценен политически спектакъл?
На тези въпроси ще опитаме да отговорим в следващите редове, като си припомним и подредим фактите.
Защо ДПС направи два завоя
Отговорите на анализаторите звучат така: ДПС се завъртя около оста на Делян Пеевски, сменяйки публичните знаци за отношението си към него с една цел – да опита да се приобщи към новите политически тенденции и т.нар. партии на промяната. След изборите на 4 април така бяха наричани „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, „Демократична България“ на Христо Иванов и Атанас Атанасов, както и „Изправи се.БГ! Ние идваме“ на Мая Манолова. Те обаче нямаха достатъчно мнозинство за правителство.
И трите политически сили отказваха всякакво сътрудничество с ДПС и с партията на бившия премиер Бойко Борисов, ГЕРБ.
След като в рамките на два, макар и краткотрайни, състава на парламента никой не погледна към ДПС – движението се завърна към бизнесмена. Защото засега ясно виждат, че отношението на другите политически сили към тях „и без Пеевски е като с Пеевски“.
Според социолога от Галъп Интернешънъл Андрей Райчев ако през март Движението за права и свободи е опитало да бъде „пречистено“ и без Пеевски да участва в следващо управление, то в месеците след това е станало ясно, че това няма да стане.
„И така ДПС с номинирането му казва – видяхме, че не ни искате за партньор без него, затова си го вземаме обратно“, коментира Райчев пред Свободна Европа.
ДПС показват, че ако сатанизирането им продължи, може да доведе до етнически конфликт
В поведението на ДПС Райчев успява да намери „три жеста„, които не могат да бъдат изолирани един от друг.
„ДПС отиде при Ердоган, върна в листите си Делян Пеевски и номинира етнически турчин за кандидат за президент“, избори социологът.
Става дума за посещението на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ при президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и последвалото издигане на самия Карадайъ за кандидат за президент.
„ДПС се усетиха без Пеевски като с Пеевски. И се смятат за сатанизирани. Ето защо показват първо, че ако сатанизирането им продължи, всичко това може да доведе до етнически конфликт. Замислете се защо издигат за първи път турчин за президент и защо ходиха в Турция“, казва Андрей Райчев.
И обобщава: „и трите хода са в посока радикализиране на движението“.
Според Райчев преди половин година ДПС е опитало да покаже, че не иска да бъде поддържащ, а равноправен партньор.
„Те през март опитаха друг стил на поведение. Но и с друг стил им казаха, че не ги искат. Сега ДПС демонстрират сила“, смята той. И допълва, че според него останалите партии трябва да са много внимателни в тази ситуация.
Какво се случи от март до октомври
Във времето между март и октомври Движението наистина опита да изглежда различно. Партията неведнъж призова останалите играчи на политическия терен за диалог.
След като не включи Пеевски в листите си, ДПС се обяви за „рестарт на държавността“ и „връщане на нормалността в политиката“. Веднага след изборите от 4 април лидерът на партията Мустафа Карадайъ призна успеха на „трите протестни формации – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън! (впоследствие „Изправи се.БГ! Ние идваме!“).
Движението декларира, че ще подкрепи тяхно правителство и без да вземе участие в него, но тази подкрепа не беше потърсена в 45-ото Народно събрание.
През това време Движението отбягваше темата за Делян Пеевски. Въпросите в тази посока бяха блокирани с дежурните отговори, че бившият депутат сам се е отказал от партийните листи и че въпросите за него не са на дневен ред, защото той не е в парламента.
ДПС дори се обяви за слагане на край на политическото влияние в регулаторните органи на страната. Темата е чувствителна за партията заради много медийни публикации, свързващи част от назначенията с името на Делян Пеевски.
Така три месеца курсът на Движението за разграничаване от Пеевски изглеждаше стабилен и неотклонен. Тогава дойде и развръзката.
В началото на месец юни САЩ наложиха санкции на шестима българи за участие в корупция. Сред тях са бизнесменът и бивш депутат Делян Пеевски и хазартният бизнесмен, избягал в Дубай, Васил Божков.
Знаеха ли ДПС за американските санкции
След налагането на санкциите ДПС не реагираха веднага. Те първо изчакаха личната позиция от санкционирания за корупция бивш депутат и едва след това се солидаризираха с него.
В кратка партийна позиция от 3 юни Движението за права и свободи заяви, че очаква факти и доказателства, мотивирали решението на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ.
„Дотогава оставаме солидарни с личната позиция на г-н Делян Пеевски“, казаха от ДПС.
Почти месец всички партийни говорители се придържаха стриктно към официалната позиция. Така се стигна до 28 юни, когато лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ опита да разграничи Пеевски от партията. По време на втората предизборна кампания за годината (бизнесменът отново не беше кандидат-депутат) на среща със симпатизанти в Хасково Карадайъ каза, че „Пеевски не е бил никога от ДПС“.
Този тон и липсващият в два поредни избора Пеевски наложиха въпроса дали Движението е знаело предварително, че бившият депутат ще бъде санкциониран от Вашингтон.
В месеците преди санкциите стана ясно също, че бизнесменът отстъпва и от свързвания с него издателски бизнес. В края на 2020 г. беше обявено, че той продава „Телеграф медия“ (включваща вестниците Телеграф, Монитор и Политика) на Юнайтед груп – собствениците на „Виваком“, а впоследствие придобили и Нова телевизия.
След като не получихме никакви доказателства по обвиненията от САЩ ние поканихме господин Пеевски да се върне
Думите на зам.-председателя на ДПС Йордан Цонев водят към въпроса дали отстраняването на Пеевски от листите на ДПС през пролетта е било изпреварващ санкциите ход. На въпрос защо след като два пъти не беше кандидат-депутат, Делян Пеевски отново е в листите на движението, Цонев каза пред Свободна Европа:
„След като не получихме никакви доказателства по обвиненията от САЩ ние поканихме господин Пеевски да се върне в листите“.
В месеците преди това никой представител на Движението не е обвързвал отсъствието на бизнесмена с действията на американската държава. Обяснението беше, че не е кандидат-депутат заради личното му желание.
Кое доведе до обратния завой към Пеевски
Категоричен отговор дали ДПС са очаквали обвинението по закона „Магнитски“ няма. Публичните изявления сочат, че в месеците веднага след санкциите Движението пазеше дистанция от фигурата на Пеевски. В спорадични свои изяви след това Йордан Цонев започна да припомня на журналистите, че „ние [ДПС] си го харесваме“.
На този фон в 46-ия парламент започна работа анкетна комисия „Магнитски“, която целеше да установи защо в САЩ има данни за корупция, свързана с бизнесмена, а в България той не е разследван.
Наред със създаването на комисията всички партии в Народното събрание декларираха, че няма да работят с ДПС. Което доведе и до все по-яростна защита от страна на партията за Пеевски.
„ДПС видя – и без Пеевски пак бяха неприемливи за другите в парламента“, обобщи Андрей Райчев. Според него именно това – че не е имало промяна в нагласите към Движението за права и свободи – е довело и до обратния завой на партията към бизнесмена.
Преди дни името на Делян Пеевски се появи и в международното журналистическо разследване „Досиетата Пандора“ във връзка с укрити офшорни сметки.
По този повод антикорупционната комисия започна проверка за скрити връзки между Пеевски и офшорните дружества. След разкритията той беше защитен от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ.
Самият Пеевски се появи публично след близо две години отсъствие. През изминалата седмица той влезе в сграда на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).
„Каквото има, съм дал обяснения. Ще имате възможност да ме виждате“, каза той на излизане от сградата на агенцията. В първите дни след тези думи не беше ясно къде и как ще се появява бившият депутат. За него е известно, че не обича публичните появи още от неуспешния му избор за шеф на ДАНС през 2013 г., който предизвика многохилядни едногодишни протести срещу тогавашните управляващи от БСП и ДПС.
Тази партия не приема, че не е желана във властта, с или без Пеевски
Няколко дни след това ДПС обяви завръщането му в листите на партията, прогласи го за „нашия Делян“, а областният председател на движението във Велико Търново припомни дори щедростта на бизнесмена по време на първата вълна от COVID-19.
Така за половин година Движението за права и свободи на практика се завъртя около оста на Пеевски и от обясненията, че не е бил никога на ДПС, се върна към познатото – че си е техен. Отговорът на въпроса „защо“ социологът Андрей Райчев дава лаконично:
„Тази партия не приема, че не е желана във властта, с или без Пеевски. Затова се радикализира.“.
