„Една от важните ползи от икономиката е, че ограничава хорските утопии.“
ГЕРБ са първи след изборите в неделя, следвани от „Продължаваме промяната – Демократична България“. По-назад са „Възраждане“, ДПС, БСП и „Има такъв народ“. Окончателните резултати все още се очакват.
При известните резултати от изборите, не виждам кой представител на по-значимите фракции в парламента може да формулира, предложи и договори споразумение за поне временно управление.
България обаче има опит за съставяне на правителство между невъзможни политически партньори в трудна икономическа и политическа обстановка.
Опитът на 1991 година
Икономически 1991 г. е дори несравнимо по-трудна от 2023 г. и предишните три години. Този опит е правителството на г-н Димитър Попов, управлявало от 27 декември 1990 до 8 ноември 1991 г.
Важен е както начинът на формиране на това правителство, така и „узаконяването“ на парламентарното съгласие за политика му.
Споразумението е подписано от председателите на парламентарните групи и единия от основните синдикати.
Съгласието беше постигнато със Споразумението между политическите сили, представени във Великото Народно събрание (ВНС), за гарантиране на мирния преход към демократично общество. То е подписано от председателите на парламентарните групи в събранието и единия от основните синдикати.
Това са ръководителите на Зелената партия, БСП, ДПС, БЗНС, Отечествения съюз, Отечествената партия на труда, Радикалдемократическата партия, БЗНС „Никола Петков“, Федерацията на клубовете за гласност и демокрация, БСДП, Сдружение „Екогласност“, Демократическата партия, Обединения демократичен център, СДС, Социалдемократическата партия – немарксисти и КНСБ.
Всички те поемат отговорност за изпълнението на споразумението. И в законодателната му част – 22 закона и конституция – то е изпълнено почти изцяло и с приемливо качество.
„Домакин“ на споразумението беше президентът Желю Желев. Премиерът бе приемлив за всички. Един вицепремиер (член на БСП) и един министър (този на МВР) будеха несъгласие у БСП.
Икономическите промени започват през февруари – март на 1991 г., продължени са от следващите правителства.
Стопански и фискално положението през 1991 г. е плачевно: дефицит на стоки от първа необходимост, приблизително половината от дохода на домакинствата отива за храна, инфлацията до май е около 400%, фискалният резерв е приблизително 20 млн. щ.д., само едно държавно предприятие работи на печалба – „Булгартабак“, държавният дълг е 180% от БВП и има невъзможност за достъп до нови кредити и външни спестявания (т.е. чуждестранни инвестиции).
Какви са поуките
Във външнополитически план също всичко е ясно от само себе си. Желязната завеса е паднала. Варшавският договор и Съветът за икономическа взаимопомощ изчезват. Съветският съюз е вече пост-съветски раздор.
През 2023 г. годишната инфлация е по-ниска от дневната инфлация през януари-февруари 1997 г. и намалява. Държавният дълг не тежи на плещите на децата и юношите до 18 години, какъвто е случаят до към 2005 г. И се обслужва добре, засега. Резервите на фиска се колебаят около 10% от БВП и се управляват по-добре от например 2006 г.
Парите на правителството обаче ще свършат, ако продължи политиката на компенсации „на всички за всичко“, водена от последните постоянни (с подкрепата на законодателите) и служебни правителства (по внушение на президента).
Политическият риск е, че исканията за компенсации ще се размножават.
В икономиката изглежда, че намаляването на цените и увеличаването на лихвите ще е проблем. Исканията за компенсации ще се размножават. Политическият риск е, че това ще увреди още повече здравето на публичните финанси.
БНБ сега е независима от политиците у нас, изискванията за членство в еврозоната са от полза за гражданите и фирмите, левът и банките са стабилни по всички общоприети критерии.
През 1991 г. (и фактически до 1997 г.) банките са много КТБ-та, с надзор по усмотрение, неясни права на събиране на вземания от нередовни платци, а до 2007 г. (когато е приет новият граждански процесуален кодекс – ГПК) и без ясна защита на индивидуалните длъжници.
От 2013 г. насам част от партиите в парламента, обикновено от опозицията, внасят законодателни предложения, които са опасни за стабилността на банките и фиска. За банките и спестяванията това са множеството законопроекти за промяна на ГПК и т.нар. „личен фалит“.
Във външнополитически план всичко би трябвало да е ясно от 2004 и 2007 г. насам, когато България се присъедини съответно към НАТО и Европейския съюз. Но президентът Румен Радев и назначените от него служебни правителства залагат на руската кауза във войната ѝ с Украйна. Три от партиите, които влизат в Народното събрание, правят същото.
Те и вероятно между ¼ и 1/3 от избирателите не отчитат, че Русия е агресор; че, за разлика от Германия през 1938-1941 г., тя е гарант на независимостта и териториалната цялост на Украйна по силата на Будапещенското споразумение; че е единствената страна, анексирала чужди територии в Европа след 1945 г. и че „успехът“ означава още войни.
Как може да изглежда едно относително постоянно управление през 2023 г.
Възможно ли е това днес
Въпреки казаното по-горе, опитът може да възпроизведен.
Технически проблемите са три.
- Президентът Румен Радев няма нито желание, нито авторитет да играе ролята на Желю Желев от 1990 г.
- От партиите, представени в парламента, най-голямата (ГЕРБ) вероятно няма да предизвика обществено въодушевление, втората (ПП-ДБ) би имала по-големи шансове, но и в двете няма кой да напише черновата на едно възможно споразумение и приемлив кандидат за премиер.
- На това отгоре действителните водачи на ГЕРБ, ДПС и ИТН са зад кулисите, нямат обществено-изборна длъжност и имат относителна репутационна свобода да се отметнат от всяка отговорност.
При тези зададени условия, възможното постоянно управление на България за период около година, би могло частично да повтори опита на 1991 г., ако се опре на следните поводи за взаимно съгласие на участниците. Неизбежно повечето от тях са в областта на стопанската политика и фиска.
- Спойка около необходимостта от отстраняване на Румен Радев от длъжност. Поводите за това са: погазване на парламентарно решение за изпращане на военна помощ на Украйна, двойствено поведение на международната сцена с дългосрочни отрицателни последици, намеса в изпълнителната власт и неизпълнение на задължения (например неиздаването на указ от отделяне на община Обзор като самостоятелна териториална единица, въпреки приключилите административни и съдебни процедури).
- Отстраняване на политическите рискове пред икономиката чрез овладяване на бюджетните дефицити, на процесите, които водят до тяхното натрупване. Иначе казано: съкращаване на бюджетните разходи, замразяване на минималната работна заплата, отказ от досегашната политика на компенсации и насочването им към нуждаещите се, премахване на данъчните привилегии по линия на ДДС
- Придържане към изискванията и възстановяване на усилията за членство в еврозоната, поради очевидното обстоятелство, че са от полза за хората и предприятията. Самото членство изглежда почти напълно невъзможно преди 2026 г.
- Осигуряване на предвидимост и дългосрочна перспектива за ръст на благосъстоянието, в противовес на движението на цените чрез удължаване на концесионните договори, „пускане“ на спрени концесии, нулев данък върху реинвестираната печалба, постоянство в преките данъци (отказ от идеите за необлагаеми миниуми), насочване на 1/5 от данъците върху дохода към бюджетите на общините, където доходът е произведен, и стабилност на правната рамка по изпълнението на договорите, като съществено условие за стабилността на банките и спестяванията.
- Осигуряване на стабилност, диверсификация на доставките и подкрепа за иновации в енергетиката.
Ограничаването на произвола на главния прокурор следва да продължи. Но корупцията не може да бъде център на споразумението. В социалната сфера възможностите за подобрение са много и лесно осъществими. Но съгласие за подобряване на пенсионното дело не ще бъде постигнато.
По примера на Споразумението от 1991 г. отделните ангажименти на подписалите го трябва да са формулирани конкретно, с минимална вероятност за различно тълкуване. Коалиционното споразумение за формиране на правителството на г-н Кирил Петков не е добър пример.
