Христо Ванков пристига в Мюнхен през 2004. Спи под мостове и работи по строежи. Не винаги получава заплатата си. През август той се прочу като „бездомника, който осъди Мюнхен“. Преди броени дни Ванков внезапно почина.
Историята на Ванков олицетворява съдбата на мнозина бедни източноевропейци, пише по този повод мюнхенският „Тагесцайтунг“. Авторът на статията посочва, че в края на 2016 в баварската столица официално са били регистрирани 12 900 българи и 18 800 румънци, повечето от които работят легално и се осигуряват. В момента социални помощи получават 1560 българи и 998 румънци. Това е двойно повече, отколкото през 2013, но все още става дума само за 3% от общия брой на мюнхенчани, подпомагани от социалните каси. Така че тук в никакъв случай не може да се твърди, че всички българи и румънци идват в Мюнхен заради социалните облаги, подчертава изданието.
„И Христо Ванков не е дошъл заради помощите. Не го познавам лично, но съм слушала много за него от социалния работоник Саваш Тетик, който съветва безплатно надничарите. Ванков винаги е искал да работи. Знам, че един-единствен път се е опитал да подаде молба за социални помощи, но бюрократичната процедура му се сторила толкова сложна, че се отказал. И не е опитвал повторно“, разказва Димитрина Ланг в разговор с ДВ.
От статията на „Тагесцайтунг“ научаваме, че Христо Ванков е пристигнал в Мюнхен още през 2004. Там е получавал инсулин от църквата. Нямал е здравна застраховка, в спешни случаи е бил лекуван от помощни организации. Редовно е работил по строежи, но често не е получавал парите си. Бил е щастлив, ако работодателят му е изплащал дори и само една трета от заработените пари. Тялото и психиката му са страдали от мизерния начин на живот, често е припадал. През зимата е спял в специалните приюти, създадени с цел да предпазват бездомниците от студа, т.нар. Kälteschutz, които са отворени само от 1 ноември до 30 април. Последната зима там са пренощували общо 1500 българи и румънци.
Днес бездомниците в Мюнхен са около 9000. Повечето от тях намират подслон в някой от 50-те мюнхенски пансиона за бездомници, които са отворени целогодишно – поне за германците. За чужденците от ЕС обаче важи специално правило: за да получат място в такъв пансион, който работи и извън определения период за т.нар. Kälteschutz, те трябва да докажат, че в родината си няма къде да живеят. „Подобно нещо обаче се доказва трудно“, казва пред „Тагесцайтунг“ Кристина Кьониг от социалната инициатива „Цивилен кураж“, която е помогнала на Ванков да осъди общината за място в пансион. Два месеца след като спечелил делото той отишъл в България, за да вземе някакви документи. Там обаче се почувствал зле и постъпил в болница, където починал вследствие на хроничното си заболяване.
Много от източноевропейските надничари сега се притесняват, че може да ги сполети сходна съдба, защото почти всички са без здравни осигуровки. А както пояснява Димитрина Ланг, „от началото на годината българите и румънците без застраховки не получават безплатна медицинска помощ – дори и в спешни случаи.“ Председателката на Миграционния съвет към град Мюнхен посочва, че до 31 декември 2016 на мигрантите без здравни осигуровки е било предоставяно медицинско обслужване, което се е поемало от различни социални фондове и организации. От 1 януари 2017 обаче нещата са се променили. „Неотдавна имаше един случай, в който българка без здравна застраховка роди в болница. Тя получи сметка за около 5000 евро, които по някакъв начин трябва да изплати. Подобни разходи вече не се поемат от никого“, казва Ланг.
„Случаят Ванков отваря много врати“
Тя припомня, че неотдавна Общинският съвет на град Мюнхен реши да прекрати провеждането на т.нар. Кръгли маси за обсъждане на проблемите на източноевропейските мигранти по бедност. Тема, на която и ние от ДВ обърнахме внимание.Сега обаче, по настояване на Миграционния съвет, председателстван от Димитрина Ланг, общината е решила да отмени решението си. Така Кръглата маса ще продължи да се провежда и в бъдеще. Двете най-нови предложения на Миграционния съвет, отправени към община Мюнхен, гласят: т.нар. Kälteschutz да бъде удължен и да обхваща цялата календарна година, както и в общината да се създадат социални фондове, които да подпомагат финансово социално слабите мигранти, които не могат да заплатят неотложно медицинско обслужване. Българката силно се надява, че Общинският съвет на Мюнхен ще обмисли сериозно тези предложения. Особено след делото, което Христо Ванков заведе и спечели. „Случаят Ванков отваря много врати пред нас“, казва в заключение Димитрина Ланг.
Източник: Дойче Веле
