Снимка: архив Ройтерс |
Ако трябва да пътуват от Копенхаген до Варшава или от Лисабон до Марсилия, много хора избират самолета пред влака. Цената на билета е основен фактор – както и времето, прекарано в пътуване.
Има обаче и друг възпиращ фактор пред избора на влак: главоболията да си организирате трансгранично пътуване, което включва досег с няколко влакови оператори на различни уебсайтове и на няколко различни езика, пише онлайн изданието EUObserver.com.
Самолетният бизнес – международен по своя характер, с течение на времето и без регулация от страна на Европейския съюз (ЕС) отвори данните за билетите и маршрутите, което позволи на трети страни, като Skyscanner или Momondo, да сравняват цените и да продават билети за комбинирани маршрути.
Не и влаковите оператори обаче.
Тази ситуация можеше да се промени миналата година благодарение на регламент на ЕС, който надгражда общите минимални стандарти за правата на пътниците в железопътния транспорт. Нищо обаче не се случи.
Европейският парламент (ЕП) прие изменение на ревизирания регламент за правата на пътниците във влаковете, с който изисква от влаковите компании „да предоставят недискриминационен достъп до цялата информация за пътуването, включително оперативна информация в реално време за разписанията и данните за цените“.
Шведският зелен евродепутат Якоп Далунде, основният привърженик на тази реформа, коментира пред Investigate Europe, че се чувства сам като вярва, че отворените данни за билети са от решаващо значение за увеличаването на европейските трансгранични пътувания с влакове. „След като разговарях с различни евродепутати и обясних, почти всички смятаха, че това е добре. Политиците отляво [се съгласиха], защото това ще улесни хората да избират влака; хората отдясно също, защото това означава повече конкуренция“, посочва той.
Съпротива на Съвета
В Съвета на ЕС обаче предложението на Парламента се препъна. Швеция не получи подкрепата на другите държави членки, сочи доклад на правителствения правен експерт Александер Нилсон. „В работната група на Съвета ние следвахме това предложение, вдъхновено от предложенията на Парламента, и [ние] бяхме сами в това“, коментира той пред комисията по европейски въпроси на шведския парламент.
Окончателният регламент на ЕС, създаден след тристранни преговори между Парламента, Съвета и Европейската комисия (ЕК), включва задължение за железопътните оператори да споделят данни, но не по недискриминационен начин, безплатно за всеки, а по-скоро чрез договори. Освен това изискването не трябва да се прилага до 2030 г., ако не е „технически осъществимо“.
