Жертвите на опустошителните земетресения в Турция и съседна Сирия надхвърли 8300 души и те продължават да растат.
Опасенията са, че под срутените сгради има още хиляди. Спасителните операции продължават вече трети ден, като шансовете за откриване на оцелели намаляват непрекъснато заради минусовите температури. Работата на екипите е много затруднена заради вторичните трусове, които направиха съборените конструкции много нестабилни.
Най-силният трус в Турция от десетилетия стана в нощта на 6 февруари. Епицентърът е бил в провинция Кахраманмараш, на 30 км от град Газиантеп и на 90 км от границата със Сирия, а магнитудът достигна 7,8 по Рихтер. По официални данни общо 435 труса са настъпили след първия, най-силният от които с магнитуд 7,6 с център Елбистан следобед на 6 февруари.
Земетресенията бяха усетени и в съседните страни – Ливан и Армения.
Броят на загиналите в Турция нарасна на 5894 души, а 34 000 души са ранени, съобщи турският вицепрезидент Фуат Октай. Поне 5775 сгради са се срутили.
Той уточни, че в района на бедствието работят 16 000 спасители, като продължават да пристигат чуждестранни екипи. Много от тях са доброволци.
В Сирия по последни данни са загинали 2470 души, а близо 4000 са ранени, съобщиха от министерството на здравеопазването и на спасителната организация „Белите каски“, които броят жертвите съответно в контролираните от правителството и от опозицията райони.
Спасителните операции
Едни от най-тежките щети бяха регистрирани в турската провинция Газиантеп, където стотици сгради се срутиха, а блокираните пътища възпрепятстваха спасителните дейности.
Роднини на жертви, които са живели в срутените сгради, се включиха в трескавите спасителни дейности в един от най-тежко засегнатите турски градове, използвайки кирки и лостове. Местни казаха, че в някои райони спасителните служби са реагирали твърде бавно.
Оцелелите бездомници, много от които без обувки и топли дрехи, се опитват да оцелеят в снега и ниските температури.
Очаква се турският президент Реджеп Тайип Ердоган да посети зоната на бедствието на 8 февруари.
„Това е едно от най-големите бедствия в нашия регион и в света, не само в историята на нашата република“, каза той.
В Сирия спасителните работи се усложняват от здравната система и инфраструктурата, опустошени от 12-годишната гражданска война.
В сирийския град Джиндайрис от развалините беше извадено новородено бебе, все още привързано към мъртвата си майка.
„Разчистихме пръстта и намерихме бебето с пъпната връв, затова я прерязахме и братовчед ми я отнесе в болницата“, разказва роднина пред АФП.
Десетки държави от цял свят предоставяха спешна хуманитарна помощ. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че екипи от 35 държави вече са на място.
Европейският съюз е осигурил над 1200 спасители, включително два медицински екипа и над 70 спасителни кучета.
Световната здравна организация (СЗО) предупреди, че до 23 млн. души могат да бъдат засегнати от бедствието, а Сирийският Червен полумесец призова международната общност да отмени санкциите, наложени на правителството на авторитарния сирийски президент Башар Асад, за да се улеснят усилията за оказване на помощ.
Гняв заради на данък „Земетресение“
Нараства гневът срещу така данъка върху земетресенията, наложен от турското правителство преди повече от две десетилетия след мощно земетресение. 88 млрд. лири (4,6 млрд. долара) е трябвало да бъдат изразходвани за предотвратяване на бедствия и развитие на службите за спешна помощ. През 1999 г. повече от 17 000 души загинаха при трус, който засегна Северозападна Турция.
Въпроси за „специалния данък върху комуникациите“ – както го наричат властите – се задават при всяко земетресение в Турция. Според турската редакция на Би Би Си обаче правителството никога не е обяснявало публично как се изразходват парите.
„Къде отидоха всичките ни данъци, събирани от 1999 г. насам?“, казва 61-годишният Селал Дениз пред АФП. Брат му и племенниците му остават затрупани под развалините.
