Отново е юни – месецът, в който се провежда София Прайд. Председателката на БСП Корнелия Нинова продължава да се бори с несъществуващата „джендър идеология“. За пореден път се вандализират билбордове в подкрепа на ЛГБТИ хората.
От първия прайд през 2008 г. всеки юни се намират хора, които казват „Аз не съм против различните, но не разбирам кой им пречи и защо парадират“. Те продължават да отказват да разберат за какво става дума, колкото и да им се обяснява.
Междувременно България не само отказва да признава правата на ЛГБТИ хората въпреки санкциите на европейски съдилища, а въвежда и нови ограничения. През февруари 2023 г. Върховният касационен съд (ВКС) де факто отмени смяната на гражданския пол на транссексуалните, а заедно с това – и статута на България на светска държава.
Как Конституционният съд превърна социалните роли в биологични
Хомофобия и сексизъм в България е имало и преди 2018 г., но кампанията срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция на насилието над жени и домашното насилие, позната като Истанбулската конвенция, ги въздигна в ранг на държавна политика. Първият акт на официализирането им беше решението на Конституционния съд (КС) от 2018 г., с което той обяви Конвенцията за противоконституционна.
В Истанбулската конвенция джендърът (социалният пол) се дефинира като „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“.
Според конституционните съдии единствената социална роля на жената е биологичното ѝ възпроизводство
Според КС обаче в Конституцията няма социален пол, различен от биологичния, тоест няма социално изградени полови роли, които не са функция на биологията. Съдът твърди, че в основния закон „биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Това според конституционните съдии означава „единство от биологично детерминираното и социално конструираното“.
С други думи – единствената социална роля на жената е биологичното ѝ възпроизводство. Остава открит въпросът жени ли са лицата от женски пол, които не са майки.
А каква е социалната роля на мъжа?
Конституционните съдии не разсъждават върху въпроса каква е социалната роля на мъжа. Въпреки че не пропускат да отбележат, че според Конституцията „бракът е доброволен съюз между мъж и жена“ и следователно еднополовите бракове са недопустими.
Но ние можем да следваме логиката на КС и да изведем социалната роля на мъжа от споменаванията на думата „мъж“ в основния закон. Там тази дума се споменава само веднъж – в цитираното по-горе изречение за брака.
Така можем да стигнем до извода, че единствената социална роля на мъжа според Конституцията е да се ожени
Така можем да стигнем до извода, че единствената социална роля на мъжа според Конституцията е да се ожени.
Интересно, че конституционният законодател не е предвидил като роля на мъжа да прави деца на жената. Може би отговорността на жената да осъществи социалната си роля е единствено нейна.
Човек би могъл да се замисли и че бракът, доколкото е доброволен съюз, не е нещо биологично, а социално. Защото биологичното възпроизводство може да се случи със или без правен съюз. По тази логика и жената има поне една социална роля – да се омъжи. КС обаче интерпретира доброволния съюз между мъжа и жената единствено в контекста на родителството.
Какво се получава, ако всички социални роли са биологични?
Ако продължим логиката на КС, ще стигнем до още по-интересни въпроси. Според конституционните съдии хората са жени или мъже, трети пол няма. И понеже социалните роли на пола са биологични, ролите на жените и мъжете в обществото също са биологични.
В Конституцията са описани множество социални роли
В Конституцията ни обаче са описани множество социални роли. Има например право на образование, тоест хората влизат в ролите на образоващи и учащи се. Гражданите могат да избират и да бъдат избирани. Има президент, парламент, правителство, главен прокурор, съдебна власт и още много институции, които се състоят от хора, които изпълняват определени социални роли.
Ако всички социални роли са биологични и опират до възпроизводството, то Конституцията надминава и най-смелото порнографско въображение.
Да се опитаме да си представим биологичното изражение на ролята на президента, който „олицетворява единството на нацията“. Или на главния прокурор, който (поне до осъществяването на конституционна реформа) осъществява „методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“. Ами активното и пасивното избирателно право?
Друг вариант е всички социални роли, описани в основния закон, да не се изпълняват от мъже и жени. А от някакви други същества, които имат социални роли, които не са биологични, което според КС би означавало да имат социален пол. С други думи (пак по логиката на КС) – трети пол. Но чакайте, нали нямаше трети пол?
Как да излезем от този абсурд?
Ето как логиката на КС води не само до ограничаване на права, а и до абсурд. Защото целта ѝ не е безпристрастно да тълкува Конституцията, а да угоди на една пропагандна кампания, чиято цел е политическа – внедряване на консерватизъм от антиевропейски тип.
Ако човек не чете основния закон като дявола евангелието, ще види с просто око, че хората влизат в множество социални роли, които нямат нищо общо с биологията.
Въпреки това полът рефлектира върху тези роли.
Например България досега е имала 58 премиери. От тях само една е жена (служебната министър-председателка Ренета Инджова). Ако ротационното правителство на Николай Денков и Мария Габриел не се разпадне, през 2024 г. жените начело на българско правителство ще станат две.
Доколкото хората са полови същества, различните общества смятат едни измерения на пола им за подходящи, а други – не. Примерно жените си ги представяме като учителки и медицински сестри, не като премиери (за което нямаме и утвърдена дума в женски род). Точно това пише в Истанбулската конвенция като обяснение на термина „джендър“.
Но докато КС и ВКС отнемат права, а БСП и „Възраждане“ преследват „джендър идеологията“, проевропейските партии не правят нищо по въпроса. Ала безпристрастната мъдрост във върховните съдилища и здравият разум в политиката могат да надделеят само тогава, когато популизмът престане да е основната движеща сила.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
