Оръжейният завод „Дунарит“ беше придобит от „ЕМКО“ на Емилиян Гебрев в края на януари 2016 г. и оттогава адвокатите му безуспешно опитват да впишат сделката в Търговския регистър
Сделката по придобиването на русенския оръжеен завод „Дунарит“ от бизнесмена Емилиян Гебрев и дружеството му „ЕМКО“ притежава всички елементи, за да бъде описана в книга като политически трилър.
Сюжетът започва с опит за тройно убийство в шпионски стил, продължава със серия съдебни битки, на чийто фон държавата нескрито съдейства на мистериозна офшорна компания в желанието ѝ да придобие завода. Гебрев и бизнесът му пък са поставени под масирания натиск на контролните и разследващите органи.
Въпреки това адвокатите на „ЕМКО“ и „Дунарит“ успяват да спечелят основните дела по казуса, за да признае окончателно съдът, че русенският завод е придобит от дружеството на Гебрев чрез увеличение на капитала му в началото на 2016 г.
С това обаче сагата не приключва, тъй като на 8 януари Агенцията по вписванията отказва да изпълни волята на съда и да впише това обстоятелство в партидата на русенското предприятие в Търговския регистър. Въпреки че е надлежно уведомена за няколко влезли в сила съдебни решения в тази посока и няма право да не ги изпълни.
Затова изпълнителният директор на „Дунарит“ Петър Петров изпраща два сигнала до главния прокурор Иван Гешев, постоянния юридически съветник в американското посолство Джесика Ким и Европейската прокуратура, оглавявана от Лаура Кьовеши. Засега финалът на този сюжет остава отворен. Той обаче не е плод на литературна фикция, а е напълно реален.
І Предисторията
Притиснато от фалита на КТБ през 2014 г., ръководството на „Дунарит“ предлага на Гебрев да финансира завода. Той се съгласява при условие, че вземе собствеността чрез дружеството си „ЕМКО“. Преговорите започват още през 2015 г., но са замразени за няколко месеца, след като Гебрев, синът му Христо и производственият директор на „ЕМКО“ Валентин Тахчиев са отровени през пролетта на 2015 г.
Джесика Ким (вляво) се срещна с Иван Гешев и говорителката му Сийка Милева в четвъртък
Преди ден прокуратурата обвини задочно трима руснаци за опита за покушение без да споменава имената им. Известно е обаче, че за престъплението бяха заподозрени предполагаеми офицери от руското военно разузнаване ГРУ, част от които се разследват и за отравянето на бившия двоен руски агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия във Великобритания през 2018 г.
Гебрев отдавна твърди, че сделката за „Дунарит“ има общо с отравянето му, но бившият главен прокурор Сотир Цацаров неколкократно заяви, че подобна версия не се разглежда, защото придобиването на завода е станало след опита за покушение.
В крайна сметка Гебрев се възстановява и на 29 януари 2016 г. на извънредно Общо събрание на акционерите в „Дунарит“ е взето решение капиталът на дружеството да се увеличи от 8 на 68 млн. лева под условие, че всичките нови 60 милиона акции са на името на „ЕМКО“.
І Съдебните битки
Агенцията по вписванията обаче отказва да впише в Търговския регистър увеличението на капитала. Така е образувано дело, което „Дунарит“ окончателно печели на 13 март 2017 г. с решение на Великотърновския апелативен съд.
Въпреки това, вписване отново не е направено, защото междувременно в края на 2016 г. същият съд спира регистърното производство заради дело в Софийския градски съд, с което „Виафот Инвестмънт България“ ЕООД претендира за нищожност на извънредното Общо събрание на акционерите в „Дунарит“.
Въпросната фирма се явява дъщерно дружество на офшорната компания „Виафот Лимитед“, регистрирана на Британските вирджински острови. Номинален собственик на последната пък е известният с близостта си до депутата от ДПС Делян Пеевски адвокат Александър Ангелов, разкри преди близо година сайтът „Биволъ“.
В крайна сметка делото, образувано по иск на българското дружество „Виафот“, също е спечелено от „Дунарит“ с решение на Софийския апелативен съд, което влиза в сила на 12 юли 2019 г. С края на този процес на практика отпада и основанието за спиране на регистърното производство, разпоредено от Великотърновския апелативен съд през декември 2016 г.
І Прокуратурата и КОНПИ
Успоредно с тези две дела несъществуващата вече Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) също се включва в казуса с искане за запориране на акции. Основанието е разследването срещу Гебрев и сина му, което е образувано, след като „Виафот Инвестмънт България“ се заявява като претендент да овладее „Дунарит“.
Твърдението на разледващите е, че оръжейният производител е знаел, че още през 2005 г. фирма, гравитираща около КТБ, е използвала мръсни пари, за да приватизира завода в Русе. Според обвинението срещу Гебрев той е придобил „временни удостоверения за налични и поименни акции на „Дунарит“ АД на стойност 7 244 897.66 лева, за което имущество е знаел, че е придобито от тежко умишлено престъпление“.
Емилиян Гебрев
Заради иска на КОНПИ на 24 август 2017 г. Русенският окръжен съд на свой ред спира регистърното производство по вписването на увеличението на капитала на оръжейния завод. На 7 ноември 2017 г. обаче Великотърновският апелативен съд обезсилва определението на първата инстанция и така казусът стига до Върховния касационен съд. Третата инстанция не допуска до разглеждане жалбата на КОНПИ на 14 юни 2018 г. и така и тази пречка пред вписването отпада.
Това са само малка част от съдебните дела, водени във връзка със сделката за „Дунарит“, но именно те са от значение за регистърното производство в Агенцията по вписванията, от чийто край зависи окончателното приключване на цялата сага.
І „Заявление А5“
Въпреки че към лятото на миналата година всички съдебни спорове около решението за увеличението на капитала на „Дунарит“ окончателно са спечелени от адвокатите на русенския завод и Гебрев, вписването се проточва по различни причини.
Първоначално в Търговския регистър са качени съдебните решения, но не и самото увеличение на капитала. После от Агенцията по вписванията изискват съответните съдилища да ги уведомят за решенията си по официален път, въпреки че такова законово изискване няма.
В крайна сметка и това е направено, но на 6 януари тази година по партидата на „Дунарит“ се появява документ, заведен като „Заявление А5“. Именно с такова е поискано вписването на увеличението на капитала на завода още през 2016 г. Върху въпросния нов документ обаче няма нито данни за заявителя, нито за автора му.
Въпреки това Агенцията по вписванията го ползва за основание да постанови нов отказ за вписване на увеличения капитал на дружеството. По този начин тя не изпълнява влезлите в сила съдебни решения.
Като мотив за отказа е посочено решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от 11 аптил 2019 г., с което „се збаранява новифицираната концентрация между предприятия чрез придобиването на контрол от страна на „ЕМКО“ ООД върху „Дунарит“ АД“. Това решение на КЗК обаче не е влязло в сила и в момента се обжалва пред съда. За разлика от окончателните съдебни решения, разпореждащи вписване на увеличението на капитала на „Дунарит“ в Търговския регистър.
От отказа за вписване става ясно още, че въпросното „Заявление А5“ е било подадено от Емил Лукаев, който към 2016 г. е работил за кантората, обслужваща Гебрев. Към 2020 г. обаче той нито работи там, нито е упълномощаван от някого да внася подобен документ в Агенцията по вписванията.
Самият адвокат Лукаев потърси Свободна Европа след публикуването на статията, за да уточни, че няма представа по каква причина името му е посочено в отказа на агенцията: „Преди време и като част от екипа на кантората, обслужвала казуса с „Дунарит“ АД, съм представлявал това дружество по определени възлагания. Не съм подавал обаче за вписване заявление А5 от 6 януари 2020 г. по партидата на „Дунарит“ АД. Не съм бил упълномощаван от „Дунарит“ АД, нито съм заявявал за вписване и обявяване на обстоятелства и актове по партидата на дружеството с това заявление.“
В тази връзка изпълнителният директор на „Дунарит“ Петър Петров настоява главният прокурор да разпореди проверка, която да установи от кой компютър е бил качен този документ в Търговския регистър, кой е приел заявлението и кой го е обработил. В другия си сигнал по този повод той призовава за прокурорска проверка, която да установи дали в случая има данни за осуетяване на съдебно решение от длъжностно лице, за което Наказателният кодекс предвижда до 3 години затвор и глоба до 5000 лева.
Автор: Борис Митов
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
