Срещата на тримата европейски лидери с Володимир Зеленски и други представители на Украйна. Снимка: EPA/PRESIDENTIAL PRESS SERVICE HANDOUT |
Делегация от европейски лидери посети Киев и се срещна с президента на Украйна Володимир Зеленски, докато Русия изстрелваше нови ракети по размирната столица на фона на засилените боеве в покрайнините на града.
Една от ракетите разруши сграда, свързана с производител на оръжие в центъра на Киев, при удар преди зазоряване в сряда, като изпочупи прозорците на сградите в радиус от един квартал. Отделно бяха ударени две жилищни сгради, като едната от тях беше подпалена, пише The Wall Street Journal.
Най-малко двама жители загинаха, а десетки бяха откарани в близка болница, за да бъдат лекувани от вдишване на дим. В оръжейния обект няма загинали, съобщиха официални лица.
Близо до покрайнините на Киев двама журналисти, работещи за Fox News, бяха убити, а трети беше ранен, когато автомобилът им попадна под обстрел в близост до руските позиции.
Пиер Закжевски, оператор на Fox News, и Александра „Саша“ Кувшинова, консултант, са правили репортаж заедно с кореспондента по външни работи Бенджамин Хол, когато автомобилът им е бил обстрелван в понеделник, съобщи директорът на телевизията Сюзън Скот пред служителите във вторник. Хол е настанен в болница в Украйна.
И докато руските сили се придвижват към границите на града, кметът на Киев заяви, че от късно във вторник въвежда 36-часов комендантски час и че столицата е изправена пред „труден и опасен момент“. Тежки артилерийски обстрели отново разтърсиха града в началото на деня във вторник, а престрелка през нощта освети западния хоризонт с трасиращи куршуми.
През нощта руските сили изстреляха две ракети по летището в Днепър, в централната част на Източна Украйна, като разрушиха пистата и повредиха терминала, съобщи областният управител Валентин Резниченко. При обстрела на североизточния град Харков късно в понеделник бяха повредени склад и жилищни сгради в квартал Холоднохирски.
Белият дом съобщи във вторник, че президентът на САЩ Джо Байдън ще замине за Брюксел на 24 март за срещи със съюзнически лидери в момент, в който Западът се затруднява да засили натиска върху Москва, като същевременно избегне пряк военен конфликт между страните от НАТО и Русия.
Във вторник Байдън подписа законопроект за държавните разходи, който включва 13,6 млрд. долара за сигурност, хуманитарна и икономическа помощ за Украйна. Според официални представители на САЩ се очаква президентът да обяви нова военна помощ за правителството на Украйна в размер на над 1 млрд. долара още в сряда. Пакетът, който Байдън ще обяви, включва изпратената през уикенда помощ от над 200 млн. долара и още около 800 млн. долара ново финансиране, общо над 1 млрд. долара.
Делегацията от централноевропейски лидери, която е на посещение в Киев – всички от държави от НАТО – планира да предложи широк пакет от мерки за подкрепа на Украйна, съобщи полското правителство. Министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки и заместник министър-председателят Ярослав Качински, министър-председателят на Чехия Петр Фиала и министър-председателят на Словения Янез Янша се срещнаха със Зеленски и министър-председателя Денис Шмихал като представители на Европейския съвет. Делегацията се отправи към Киев с влак и пристигна в украинската столица във вторник вечерта.
„Европа трябва да гарантира независимостта на Украйна и да гарантира, че е готова да помогне за възстановяването на Украйна“, заяви Моравецки преди срещата със Зеленски.
„Сигурен съм, че с такива приятели, с такива държави, с такива съседи и партньори наистина ще успеем да победим“, заяви Зеленски пред репортери след срещата.
Той добави, че разговорите са били съсредоточени върху гаранциите за сигурност на Украйна, засилването на санкциите срещу Русия, както и перспективите за членство на Украйна в Европейския съюз, става ясно от информация от официалния уебсайт на Зеленски.
Лидерът на управляващата партия в Полша Ярослав Качински, който също пътува до Киев, предложи в Украйна да бъде изпратена международна мироопазваща мисия с военен капацитет. „Смятам, че е необходимо да има мирна мисия – НАТО или евентуално някаква по-широка международна структура – но мисия, която ще може да се защитава, която ще действа на украинска територия“, заяви Качински на пресконференция в столицата на Украйна.
По-рано във вторник в емоционална реч по телевизията украинският президент помоли канадските политици да увеличат военната подкрепа и да помогнат за въвеждането на забранена за полети зона над страната му, за да се спрат руските бомбардировки. Той заяви пред канадските законодатели, че 97 деца са загинали, откакто руските военни са започнали въздушните удари по Украйна.
„Моля, затворете небето“, каза той в обръщението си към канадския парламент. „Всички вие трябва да направите повече, за да спрете Русия, да защитите Украйна и да защитите Европа. Те разрушават всичко“.
НАТО отхвърли исканията за създаване на забранена за полети зона, като заяви, че това би довело до риск от въвличане на Запада във война с Русия.
Зеленски ще направи виртуално обръщение към членовете на Конгреса на САЩ в сряда.
Европейският съюз и Обединеното кралство се споразумяха за отделни набори от нови санкции и ограничения, насочени срещу Русия, ден след като САЩ добавиха списък с длъжностни лица от руското министерство на отбраната към собствения си списък с мишени – като и трите страни се опитват да засилят натиска върху руския президент Владимир Путин.
Във вторник Москва наложи санкции срещу Байдън и няколко високопоставени американски служители, включително държавния секретар Антъни Блинкен, министъра на отбраната Лойд Остин, директора на Централното разузнавателно управление Уилям Бърнс и прессекретаря на Белия дом Джен Псаки, с цел да ограничи пътуванията им в Русия. Руското външно министерство заяви, че ограниченията са в отговор на „безпрецедентните санкции“, които не позволяват на руски официални лица да влизат в САЩ.
„Псаки заяви във вторник, че руските санкции няма да имат голямо въздействие. „Никой от нас не планира туристически пътувания до Русия и никой от нас няма банкови сметки, до които да няма достъп“, каза тя.
Тези мерки бяха предприети в момент, когато руските и украинските преговарящи се подготвяха за нови преговори, които бяха прекъснати в понеделник. В телефонен разговор във вторник Путин каза на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, че Киев не показва сериозно отношение към намирането на „взаимно приемливи решения“ в преговорите с Москва, съобщиха от Кремъл.
Михайло Подоляк, съветник на президента на Украйна, вече заяви, че преговарящите от Украйна ще се съсредоточат върху постигането на прекратяване на огъня, незабавно изтегляне на руските войски и гаранции за сигурността на страната.
„Съществуват фундаментални противоречия. Но със сигурност има място за компромис“, заяви Подоляк във вторник вечерта, като добави, че преговорите ще продължат в сряда.
Съветникът на Кремъл Владимир Медински, който води руската делегация на преговорите, заяви, че преговорите с украинската страна ще продължат „всеки ден, седем дни в седмицата“ чрез видеоконферентна връзка.
Близо три седмици след началото на войната Русия завзема територии в южната част на Украйна, но е спряна за кратко около Киев и на други места. Все по-често нейните сили прибягват до бомбардиране на жилищни райони и гражданска инфраструктура в опит да сломят украинската съпротива. Броят на загиналите при ракетната атака срещу западния град Ровно в понеделник нарасна на 19 души, съобщи местната военна администрация.
Украинските военни съобщиха също така, че са засекли руски наблюдателен дрон да пресича границата със съседна Полша. Дронът е бил свален от украинската противовъздушна отбрана, след като е навлязъл обратно във въздушното пространство на Украйна, съобщиха военновъздушните сили през нощта.
Полското министерство на отбраната отказа да коментира темата, освен че „следи ситуацията и предприема необходимите мерки за гарантиране на сигурността на страната“.
Изглежда, че дронът е наблюдавал украинския военен тренировъчен център в близост до полската граница, ударен от руски ракети в неделя, при което загинаха най-малко 35 души.
Това е последният инцидент от последните дни, при който дрон от зоната на военните действия навлиза във въздушното пространство на страна от НАТО.
Румъния съобщи, че разследва катастрофа на дрон на нейна територия. Друг дрон, за който се предполага, че е с украински произход, се разби дни по-рано в Хърватия, което накара правителството на страната да поиска от френските военни да извършат полет за наблюдение на въздушното ѝ пространство. Полетът не е показал нищо подозрително, заявиха френските военни.
Официални лица предупреждават, че жертвите сред цивилното население вероятно ще нараснат рязко, тъй като боевете се пренасят от отдалечените предградия все по-навътре в градовете, а руското тежко въоръжение се насочва към сградите, за да унищожи украинската съпротива.
Павло Кирило, ръководител на регионалната военна администрация в източната провинция Донецк, заяви, че няколкостотин души, включително пациенти и лекари, са се скрили в болница в Мариупол и не могат да напуснат обсадения пристанищен град поради силна стрелба.
Кирило заяви, че руските сили са събрали около 400 души от околните квартали вътре в болницата и те са се укрили в мазето на болницата, което преди това е било повредено от бомбардировките.
Цивилни граждани в североизточния град Изюм също са в капан без вода и храна и не могат да го напуснат, тъй като руските сили контролират пътя, водещ на север към Харков, и обстрелват пътя, който води на юг. „Тези, които са оцелели от обстрела, умират от болести и липса на лекарства“, каза заместник-кметът Владимир Мацокин. „Няма кой да погребе мъртвите“.
Националната полиция съобщи, че в понеделник руските сили са обстрелвали с минохвъргачки колона от автобуси, евакуиращи цивилни граждани от Хостомел, северозападно от Киев. Шофьорът на един от автобусите е бил ранен при обстрела, а жена, пътуваща в цивилен автомобил, е била убита. Останалите са успели да се спасят.
По данни на ООН броят на хората, бягащи от сраженията в Украйна, вече е около 3 милиона.
Въоръжението, доставено на Украйна от САЩ и европейските ѝ съюзници – особено противотанковите и зенитните оръжия – изигра важна роля за спиране на напредъка на руските сухопътни войски, които понесоха тежки загуби на север, докато се опитваха да обкръжат Киев.
В началото на вторник местно време Зеленски, позовавайки се на тежките загуби, призова руските войски да спрат сраженията. „Ако се предадете на нашите сили, ние ще се отнасяме с вас така, както се полага на хора. Като с хора, достойно. По начин, по който не са се отнасяли с вас във вашата армия“, каза той.
Той благодари на руснаците, които се противопоставят на войната, като изтъкна протестиращата, която в понеделник нахлу в ефира на вечерната новинарска програма на водещия „Первий канал“ на руската държавна телевизия, държейки плакат с надпис: „Не на войната. Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Те ви лъжат тук. Руснаците са против войната.“ Тя извика: „Спрете войната, не на войната“, преди журналистите да сменят кадъра.
Протестиращата Марина Овсянникова, продуцент на „Первий канал“, беше осъдена да плати 30 000 рубли, или около 280 долара, по данни на адвокатите ѝ.
Във вторник руското министерство на отбраната съобщи, че силите му са превзели „крепост на националисти и чуждестранни наемници“ северно от Киев, като са иззели и 10 ракетни системи „Джавелин“ и други оръжия, доставени от западните страни на Украйна.
Сухопътните офанзиви на Русия около Киев и Харков изглежда забуксуват, докато войските на Москва преминават към нанасяне на удари по гражданска инфраструктура и жилищни райони от разстояние. В южната част на страната Русия напредва по-бързо, подпомогната от предишното си военно присъствие на Кримския полуостров, който анексира през 2014 г., и от по-благоприятния терен.
Руското министерство на отбраната съобщи, че е поело контрола над цялата Херсонска област в южната част на Украйна.
