Тристан Тцара
поет, драматург, есеист, художествен критик (1896 – 1963)
Произход: румънски евреин, живее и работи основно в Швейцария и Франция
Образование: лицей, после математика и философия в университета в Букурещ и Цюрих (незавършени)
Прочут с: основател и главен пропагандатор на дадаизма
Признание: водеща фигура в европейския авангард
Дада. Дада, Дада. Дада, Дада, Дада. Ако питате какво правя – правя Дадаизъм. Правя Нищо. Правя Изкуство. Правя Живот. Както твърди румънецът Самуел Розенщок – Дадаизъм, Нищо, Изкуство и Живот са едно и също нещо, от което светът няма нужда. От правенето им не следва полза за никого, но ги правя, защото мога. Или защото искам. Или защото няма нужда да обяснявам защо.
Дадаизмът е всичко, което държиш в ръцете си, когато са празни, което носиш в главата си, когато и тя е празна, онова, което споделяш, независимо дали искат да те чуят или да те бият за споделеното. Тоест, Дадаизмът е крайна форма на провокация, която къса реалността или поне я изтънява – тя става прозрачна дори за обикновения разум и води участниците в дадено дадаистко събитие до лична революция.
Но Дадаизмът е и вид социална революция, удар върху фалшивия морал, върху непосилната скука на битието и ужасите на войната. Дадаизмът е призив за ново светоусещане и опит за разбиране на неразбраните и неразбираемите факти и събития от реалността. Луда работа, нали?
Но защо се цитира за авторитет никому неизвестния Самуел Розенщок, а не Тристан Тцара, „бащата на Дадаизма“ художник, поет, есеист, драматург, композитор, режисьор и мислител. Ами те са един и същи човек. Самуел Розенщок е истинското му име и е роден през 1896 в Мойнещ, Румъния. Той учи математика и философия в Букурещ, запознава се със символизма и издава първи стихове.
Вече използва псевдонима Тристан, но добавката Тцара е от 1915. На еврейски „Тцара ат“ значи „изгонен от общността“. Йон Винеа пък казва, че това е шега и името трябва да се чете Тристе Ане Тцара, на френски – „тъжното магаре Тцара“. Но за най-вероятно се приема, че идва от румънски израз, който значи „тъжен в страната си“.
Да, тъжен е Тцара в Румъния и през 1915 отива в Цюрих, където пак учи философия и участва в създаването на Дада, заедно с група радикали, които искат да променят света, изкуството и всичко останало. Годината е 1916, Дада е плод по-скоро на колективния разум на групата, а Тцара е най-известен като негов създател, заради усилията да запознае с идеите и практиките на Дадаизма творците от цяла Европа.
Дада първо се приема в радикализиращата се заради войната Германия, оттам прескача през фронтовата линия във Франция и пожарът се разгаря. Знае се също, че Дадаизмът възниква в Кабаре „Волтер“ в Цюрих, което групата наема, за да реализира скандалните си пърформанси.
Ето как Тцара описва случилото се на 14 юли 1916: „Пред компактна тълпа Тцара манифестира, ние искаме, ние искаме, ние искаме, да пикаем в различни цветове …..кучета вият и дисекция на Панама върху пиано и пристанище…..Хюлзенбек срещу 200, протестират, викат, чупят стъклата, избиват се, рушат, бият се, намеса на полицията“.
Такива ми ти работи в кабаре „Волтер“. И неслучайно Тцара пише в Третия манифест на Дадаизма:
„Ред е равно на безредие, аз – на не аз, потвърждение – на отричане: върховно сияние на едно абсолютно изкуство“. Той казва също, че „Дада е магически пистолет“, бомба и яростен вятър, с „велика негативна и разрушителна работа за извършване“.
В цяла Европа, в Русия и САЩ, възникват дадаистки групи. През 1920 г. Тристан Тцара отива в Париж, където вече е знаме на авангарда. Бретон, Арагон, Елюар, Супо и другите, известни като „Пролетта на Дада“, са зарадвани от неговата „незабележимост“, той прегръща новите възможности за провокация в световната столица на изкуството и всичко е добре, докато не започват вътрешни разправии. Тцара разбира, че дадаизмът умира. През 1922 Дада организира собственото си погребение, а Тцара заявява: „Дада е безполезно, както всичко останало в живота“.
После той се захласва по сюрреализма и става член на Френската комунистическа партия. Минава през срамен етап на възхвала на сталинизма, но никога не приема комунистическия диктат върху изкуството и устоява правото на художника да работи свободно, без предразсъдъци и партийни глупости. Това комунистите някак търпят.
Не изтърпяват обаче подкрепата, която Тцара оказва на реформите в Унгария през 1956, включително заклеймявайки съветските танкове, които смазват унгарската революция. ФКП го моли да замълчи, но той не млъква и го изритват от партията.
През всички тези десетилетия Тристан Тцара не спира обаче да прави две неща – да увеличава колекцията си от африканско изкуство и да пише и издава поезия. И дори има рецепта „Как да си напишете сами дадаистко стихотворение“ – ето я в превод на Огнян Стамболиев:
„Вземете вестник. Вземете и ножица. Изберете от вестника статия, дълга колкото дълго искате да е вашето стихотворение. Изрежете статията. После внимателно изрежете всяка дума от статията и изрезките поставете в кесия. Разбъркайте добре изрезките в кесията. После ги подредете една след друга по реда, в който са се изсипали от кесията. Препишете ги. Стихотворението е вече готово. Ето, че вече сте “оригинален писател с невероятен стил, все още непонятен за тълпата”.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
