Пътят до втория мандат на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия (ЕК) изглеждаше предизвестен и носеше усещане за неизбежност. При това в такава степен, че някои коментатори дори си позволиха да я обявят за квази-царска особа.
Други пък отразиха процеса по преизбиране със степен на самодоволство и като заслужен контрапункт на набиращите популярност радикални и крайно десни партии.
Изградената коалиция в политическия център по време на гласуването в Европейския парламент осигури стабилна подкрепа за германския политик и остави зад гърба ѝ всякакви притеснения за усложняване на процеса по конституиране на новата комисия.
Изкушени от историята на Европейския съюз (ЕС), някои дори започнаха да правят предпазливи паралели с бившия председател на ЕК Жак Делор, който десет години доминира организацията. Сякаш консолидирането на позициите на Фон дер Лайен и напускането на големите политически фигури от предходната комисия отстраняваха нарастващите предизвикателства пред нейното управление.
В същото време бившият германски военен министър показа достатъчна гъвкавост, умение и сила, за да затвърди позициите си през последните години при реакцията си на Ковид-19 и втората руска инвазия срещу Украйна.
Изгражданият ѝ образ на доминираща фигура обаче контрастира с множащите се трудности пред нейния втори мандат.
Институционален баланс
Консолидиран контрол върху ЕК и нейното функциониране неизбежно ще доведе до възприятие за концентрация на власт, която има потенциала да наруши крехките институционални баланси на съюза.
Дори в най-добрите си години Комисията е упражнявала най-много влияние чрез изпреварващо подготвяне на законодателни проекти и политики в очакване на политически прозорци, генерирани от различни кризи. Това е приемливият modus operandi за повечето държави членки.
Опит за отиване отвъд тази конфигурация ще предизвика реакция от тях, независимо от отслабването на Олаф Шолц в Германия и Еманюел Макрон във Франция. Нещо повече, дестабилизацията на множество европейски правителства сама по себе си е в състояние да създаде допълнителна опозиция спрямо ЕК, ако Фон дер Лайен не оцени правилно точния институционален баланс.
Това произтича и от по-фундаментална промяна, свързана с начина на функционирането на Комисията. Дълги години тя стъпваше върху „разрешаващ консенсус“, който ѝ позволяваше да артикулира и дори изпреварва скоростта на интеграция на Стария континент.
От около две десетилетия обаче ЕС се движи основно чрез „конструиран консенсус“, който се изгражда трудно от страните членки при основно изпълнителната роля на ЕК.
Недостатъчното осъзнаване на тази базова политическа реалност може да създаде проблеми за фон дер Лайен и да превърне нейния мандат в безкрайна поредица от сблъсъци с различни групи държави вътре в Съюза.
Евроскептицизъм във възход
Новата ЕК започва своята работа в политическа среда на радикална отлика от предходни десетилетия. Дори няма да е пресилено да се твърди, че в историята и рамките на ЕС никога на власт или пред власт не е имало толкова много еврокритични и евроскептични партии. Този политически факт не е просто неудобство, а ново структурно препятствие.
Дори няма да е пресилено да се твърди, че в историята и рамките на ЕС никога на власт или пред власт не е имало толкова много еврокритични и евроскептични партии.
Национал-популистката вълна очевидно има по-дълбоки основания и няма да стихне през идните няколко години. В този смисъл, Фон дер Лайен е изправена пред базова политическа реалност на активно противостоене с множество правителства. С тях тя ще спори не просто за приемливия институционален баланс в рамките на ЕС, но и по същество – по отношение на съществуващи и евентуални нови европейски политики и проекти.
Характерът и дълбочината на това противостоене до голяма степен ще зависи от самото поведение на правителствата, повлияни от радикалните партии. Например дали повечето ще възприемат подхода на Джорджа Мелони, която интерпретира националния интерес през по-централно позициониране на страната вътре в ЕС и осигуряване на европейски ресурси за развитие или пък този на Хеерт Вилдерс, който иска да пренареди самата конструкция и да ревизира основни политики на Съюза.
Независимо от точното разпределение на правителствата по тази ос, Фон дер Лайен тепърва ще трябва да намира реакции на подобно поведение и да очертае полето за продължаващото функциониране и развитие на европейския проект.
Икономическата среда
Цялостната икономическа среда в Европа е друго сериозно предизвикателство пред новата ЕК, макар тя да има твърде ограничен инструментариум за пряко влияние върху нея.
Отсега е затворен пътят за стимулиране чрез нови публични разходи по подобие на огромния пакет след края на пандемията. През идните години подобна амбициозна програма е нереалистична. Независимо от това, рисковете от деиндустриализация, анемичен растеж, забавяща хода си Германия, нарастващ протекционизъм и технологично изоставане изискват инициативи от Брюксел.
Към момента Фон дер Лайен е фокусирана върху индустриалните измерения на Зелената сделка, военните производства и усилията за подобряване на конкурентоспособността по мерките на доклада на бившия председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги.
Мащабът и скоростта на ефектите от първите две остават под въпрос, а много от предложенията на Драги тепърва ще трябва да се превърнат в конкретни проекти и програми. Далеч по-сериозен потенциал има в други, но политически по-трудни инициативи като интеграция на капиталовите пазари или създаване на реален единен пазар на услугите.
Същото важи за нова вълна от задълбочаване на общия единен пазар, в който продължава да има прекалено много ограничения от по-нисък порядък, например множество допълнителни изисквания за достъп до отделни сектори на пазара на труда в Германия и други.
Подобни амбиции изискват много политически капитал, който новият шеф на ЕК по-вероятно ще желае да инвестира в други области. Но ако европейската икономика не ускори ход, цялостната среда на нейния втори мандат ще бъде доминиран от политическо и социално недоволство.
Новите политически приоритети
Конструирането на нови, съдържателни политики в приоритетните области, очертани от Фон дер Лайен, със сигурност е сред основните нейни задачи.
Последният законодателен цикъл беше изключително труден, но в крайна сметка успя да постигне съгласие по ключовите проекти за Зелената сделка и миграцията и бежанците. Преди това беше завършена институционалната архитектура на еврозоната.
През идните години се очертава по-ограничен и не толкова задълбочен законодателен дневен ред.
В този смисъл не предстоят опити за цялостно развитие на ключови европейски политики, при положение че няма амбиции за реформа на единния пазар. По отношение на важни проекти като интеграция на капиталовите пазари пък няма достатъчно съгласие и там едва ли ще има съществена законодателна дейност. Задълбочаването на отбранителния съюз няма да има тежък законодателен пакет, нито пък се предвижда промяна на правния статут на тази област.
В този смисъл, през идните години се очертава по-ограничен и не толкова задълбочен законодателен дневен ред. За сметка на това предстои работата по новата 7-годишна финансова рамка, през която ще бъдат пробвани някои реформи. Нещо повече, в отсъствието на нови финансови инструменти, средства за много от новите приоритети ще трябва да бъдат осигурени именно през преструктурирането на бюджета, а това предполага тежки политически битки.
Ако към това добавим нарастващия брой правителства с радикално десни партии, картината става още по-сложна, а съгласието още по-трудно. Затова и страни като Испания вече предлагат нов механизъм за ускорена интеграция на само три или повече държави при отсъствие на достатъчно желаещи.
И един безпрецедентен проблем
Пред новата ЕК съществува обаче специфичен, безпрецедентен проблем за разрешаване. За първи път в сериозен мащаб и с набираща скорост политическа енергия стои рискът от ревизия на вече приети и важни законодателни пакети.
Това е най-видимо по отношение на Зелената сделка и блока от закони по отношение на миграцията, бежанците и граничния контрол. Фрагментацията на тези норми е съвсем реален риск и Фон дер Лайен ще има основна роля в неговото овладяване.
Нидерландия и Унгария вече поставиха въпроса за неприлагане на част от миграционните мерки в техните държави, макар това да е трудно за осъществяване и с висока политическа цена. Забавянето на елементи от Зелената сделка вече се случва на практика, например с отлагането на закона за обезслесяването, плановете за намаляване на пестицидите, ограничаването на вечните химикали и т.н.
Отсега може да се прогнозира, че опитите за пропукване и фрагментиране на част от мерките в тези области ще продължи. Дори да бъдат неуспешни, те рискуват да подкопаят интегритета на споменатите политики, а забавянето или неприлагането им може директно да разклати правния ред на Съюза.
В този смисъл, често триумфалните интерпретации за консолидирането на позициите на Урсула фон дер Лайен са неточни и неуместни. Пред нея стои не просто предизвикателството да навигира създаването на нови политики на ЕС, но и да гарантира опазването на вече създадените. И двете задачи ще бъдат с особена трудност.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
