Твърде прибързано е да обявяваме Трайчо Трайков за губещ, защото все още не знаем най-важното, пише Иван Бедров в коментара си и задава три въпроса, от чиито отговори зависи много.
След дълги и мъчителни срещи, разговори и преговори, Реформаторският блок посочи едно име за свой кандидат за президентския пост. Състоянието, в което се намира коалицията, прави тази новина донякъде невероятна.
Трайчо Трайков трябва да бъде одобрен окончателно от Изпълнителния съвет на Реформаторския блок веднага след празниците за деня на Съединението. Твърде вероятно е това да се случи и г-н Трайков да се озове в ролята на кандидат-президент, зад когото стои една коалиция, раздирана от противоречия, натоварена с лични непоносимости и страдаща от липса на визия за бъдещето си. Къде тогава е добрата новина?
Новината е, че убедените привърженици на проевропейското (а както се казва напоследък – и евроатлантическо) развитие на България имат кандидат за президент, който споделя техните ценности. При досегашните заявки за битката за президентския пост тази ниша изглеждаше изоставена. Но за да се превърне новината за кандидатурата на Трайков в добра, е необходимо да бъде отговорено на поне три въпроса – за какво, за кога и с кого тръгва кандидатът в тази предизборна кампания. Ако той самият, а и всички, които го подкрепят, не отговорят на тези въпроси, ще продължим да се взираме само в личността му. Каквито и качества да има или да няма Трайков, фокусирането единствено върху това е най-сигурният път към загуба на време.
За какво?
Може и да звучи прекалено заучено, но един кандидат – за каквото и да е – трябва да е изразител на определена политика. Почти никой не гласува само заради личността. България е пълна със свестни, достойни и умни мъже и жени, но това не ги прави автоматично подходящи за президентския пост. За да бъде значим кандидат за президент, Трайков трябва да формулира посоката за развитие на България, която ще защитава. Дотук задачата изглежда лесна – Трайков неведнъж е имал възможността да каже, че е убеден привърженик на евроатлантическата принадлежност на страната и за него това е първи приоритет. Проблемът започва при разчитането на този лозунг.
Зад израза „евроатлантическа принадлежност“ стоят доста по-конкретни неща: привързаност към западния тип либерална демокрация, в която има разделение на властите, върховенство на закона, работещи институции, уважение към правата на човека и добра среда за развитие на предприемачеството. Невъзможно е кандидат, който изповядва тези ценности, да не се конфронтира с настоящото статукво в България. Защото тук проблемите идват точно от неработещо правосъдие, срастване между различните власти, държавен контрол върху бизнеса и антиграждански залитания. Как точно Реформаторският блок, голямата част от който подкрепя управлението и въпросното статукво, ще застане зад кандидат, който е против въпросното статукво?
За кога?
Повечето хора гласуват за посока. Изборите не са игра за познаване на победителя. В противен случай победителите щяха редовно да получават по 90%, защото в повечето случаи фаворитът е известен. Но демокрацията е и възможност да заявиш различна воля от тази на мнозинството. Да подчертаеш своето несъгласие и предпочитание. Точно това е движещата сила на изборите. И ако достатъчно голяма група хора имат свое виждане за посоката на развитие, те гласуват за изразителя на тази посока. С надеждата, че ако не са мнозинство днес, то утре може и да са повече и да приложат на практика своите виждания в управлението.
Какво бъдеще подсказва кандидатът Трайчо Трайков? Този въпрос не е лично към него, а към всички, които го издигат за президент. Къде ще отидат подадените за него гласове, ако той не успее да стане президент? Какво ще се случи с тази потенциална общност, която го е подкрепила с гласа си? Ще имат ли избирателите усещането, че инвестират гласа си в бъдеща политическа формация, която в най-голяма степен ще защитава интересите им? Отговорите на тези въпроси също са задача не само за Трайков, но и за издигащите го. Засега ги няма.
Иван Бедров
С кого?
Няма отговор на въпроса с кого г-н Трайков ще се опита да атакува президентския пост. Ако бъде формално одобрен от Изпълнителния съвет на Реформаторския блок, отговорът отново няма да е достатъчен. Ценностите, които Трайков изразява и се очаква да изразява, имат много по-широка база от избирателите на конкретната коалиция. В България има редица по-малки партии, граждански организации и протестни движения, които работят за същото – нормална държава от западен тип. Досега Реформаторският блок не успя или просто не пожела да се отвори в тази посока. Затова кандидатурата на Трайчо Трайков задължително трябва да търси разширяване на подкрепата. В противен случай ще излезе, че чрез нея една коалиция без идея за бъдещето си просто отбива номера.
Във всяка история има поне една добра и поне една лоша новина. Добрата в случая е, че досега Трайков е показал принципност и характер, които не могат да бъдат скрити от възпитаното му и прекалено тактично (за българската политика) поведение. Самият той осъзнава, че задачата е политическа, а не експертна, колкото и да не може да избяга от образа на експерта. Лошата новина обаче е, че той не може да даде сам отговорите на нито един от трите въпроса. Затова или Реформаторският блок ще трябва да започне да изглежда единен (което ще бъде лъжа), или пък г-н Трайков ще трябва да поеме достатъчно инициатива и да набере достатъчно преднина, за да не бъде той кандидатът на Реформаторския блок, а Реформаторите да са онези, които подкрепят кандидатурата му.
