Турският президент Реджеп Ердоган. Снимка: Kerem Uzel/Bloomberg |
Турция се съгласи повече да не се противопоставя на присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, заяви финландският президент Саули Нийнистьо, цитиран от Sky News.
Турция подписа меморандум, с който се съгласява да оттегли ветото си във връзка с кандидатурите на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО, информира канцеларията на финландския президент.
Това споразумение бе подписано пред камерите на медиите от ръководителите на външните министерства на трите страни в Мадрид, където ще се състои срещата на върха на НАТО, и е доказателство, че Турция ще подкрепи кандидатурите на двете страни за присъединяване към НАТО, се казва в комюнике на Нийнистьо.
Процесът по кандидатстване ще отнеме месеци, както и ратификацията от страна на парламентите на страните-членки, преди Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО и да могат да се възползват от ангажиментите за колективна отбрана по член 5 от регламентите на алианса. Всички 30 държави, членуващи в НАТО, трябва да одобрят това.
САЩ подчертаха, че включването на двете скандинавски страни може да направи алианса по-сигурен. Ветото на Турция усложни усилията на съюзниците да представят единен фронт в светлината на инвазията на Русия в Украйна.
Анкара блокира кандидатурите на Швеция и Финландия за членство, като ги обвиняваше, че подкрепят групировки, които Анкара смята за терористични.
Турският президент Реджеп Ердоган потвърди позицията си към кандидатурите на Финландия и Швеция за членство в НАТО, като заяви, че Турция иска резултати, а не думи в отговор на притесненията и добави, че ще постави настоятелно пред американския президент Джо Байдън въпроса за „блокираната“ покупка на изтребители F-16.
В изявление преди заминаването си за срещата на върха на НАТО в Мадрид Ердоган каза още, че двете страни трябва да обмислят притесненията на Анкара, ако искат да са съюзници в НАТО.
В понеделник генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг заяви, че НАТО ще увеличи силите си с висока готовност до повече от 300 хил. войници. По думите му това е „най-голямата промяна на нашата колективна отбрана за възпиране след Студената война“.
Настоящите сили за реагиране на НАТО възлизат на приблизително 40 хил. войници, т.е. увеличението е с 650%.
Източните страни от ЕС — и по-специално балтийските държави — настояват НАТО да увеличи броя на войските по източните си граници, за да защити по-добре членките на алианса в региона и да възпира Москва.
Съгласно новите планове съюзниците ще поставят повече оръжия на изток и ще определят сили, които ще отговарят за защитата на района. Много от тези сили обаче няма да бъдат постоянно разположени на източния фланг, вместо това ще се въртят в региона за тренировки.
