Снимка: Alessia Pierdomenico/Bloomberg |
Търгуваните обеми биткойни в Турция се увеличават, докато правителството продължава с усилията си „да изгори“ местната валута, пише в анализ колумнистът на CoinDesk Дейвид З. Морис.
За всички изглежда сякаш турският президент Реджеп Ердоган е изгубил ума си: при инфлация от около 20% властите миналата седмица понижиха основния лихвен процент до 18% от 19% (не, не е грешка), вместо да го увеличат, за да затегнат паричното предлагане.
Валутните пазари реагираха в съответствие с очаквания ход – турската лира поевтинява главоломно спрямо американския долар вече втора седмица. Понижението е факт и на фона на изказванията на държавния глава, с които защити решението на вярната му централна банка.
На този фон някои турци вече се насочват другаде: BTCTurk, една от малкото местни борси, които извършват сделки лири-биткойни, отбелязва значително увеличение в търгуваните обеми, показват публични данни. Този интерес е налице въпреки относително скорошния срив на две турски борси, едната от които изглежда е била измама.
Правителството на Ердоган забрани плащанията с криптовалути през април, но притежанието на криптовалути все още е законно – поне засега. За съжаление, логиката на сегашната ситуация може да накара Ердоган да затегне още повече хватката около сектора, тъй като търговията лира-биткойн може да окаже още натиск върху турската валута, позволявайки изтичането на капитал.
Ердоган вярва, че намаляването на лихвените проценти – което прави парите по-евтини и по-достъпни, някак ще ограничи инфлацията. Наскоро той дори нарече лихвените проценти „дявол“ – уклончив апел за ислямски морал в лицето на икономическата реалност.
„Просто е лудост, няма никакво оправдание за тези ходове, както нямаше оправдание и за намаленията на лихвите, които видяхме досега през годината“, коментира мениджър на активи пред Wall Street Journal. „Ердоган води своя собствена парична политика“, допълва той.
Не е трудно да се разбере истинският мотив на Ердоган (малко или много) да включи принтера: запазването на лихвите ниски е един от малкото инструменти, с които разполага, за закрепването на турската икономика. В краткосрочен аспект страната стана жертва на няколко последователни удара по икономиката си от регионалната нестабилност и коронавирусната пандемия, която засегна ключовия сектор на туризма.
В по-дългосрочен план картината е още по-притеснителна: от 2013 г. турският брутен вътрешен продукт се срина от над 950 млрд. долара до 720 млрд. долара частично благодарение на нестабилността след проваления опит за преврат срещу Ердоган през 2016 г. Усилията на президента да стабилизира нещата от години са крайно нетрадиционни, разчитайки най-вече на неустойчиви нива на дълг.
Ердоган вече не разполага и с независим икономически съвет, който да дава отпор, след като уволни няколко управители на централна банка заради това, че не следват неговата линия. Всичко това прави настоящата вълна на нестабилност още по-опасна за притежателите на лири.
Турция на Ердоган бързо се превръща в класически случай за потенциалните ползи от биткойна за жители на страни с крехки валути или авторитарни лидери, които предпочитат краткосрочните политически успехи чрез инфлационни политики.
За щастие, Турция е близка с Европа и турците в момента имат поне някакъв достъп до долари и евро, за да защитят парите си. Но в много други също толкова пострадали региони подобен лукс не е възможен и биткойнът е единствената опция.
