Зад интензивната личност на музиканта Кори Тейлър се крие човек, който не спира да води битки в личния си живот. Често говори за проблемите си с психичното здраве, защото смята, че разговорът е най-добрият начин тази тема да бъде дестигматизирана.
За личните си битки Тейлър пее не само със Slipknot и Stone Sour, но и в соловата си кариера. В четвъртък той ще изнесе концерт в София, за да представи втория си самостоятелен албум.
Откровеността му за проблемите, които среща, когато не е на сцената, помага за осведомеността за психичното здраве не само в рок и метъл общността, а и извън нея.
„Когато бях тийнейджър, предпочитах да съм безчувствен или мъртъв. Нямаше значение какво ме чака. Бих прегърнал това момче и бих му казал, че ще е добре. Бих му казал, че един ден ще срещне хора, които ще му помогнат“, казва Тейлър пред списание „Revolver“.
Кори Тейлър е роден на 8 декември 1973 г. в щата Айова. Отгледан от самотна майка, той се сблъсква с множество предизвикателства, които допринасят за проблемите му с психичното здраве.
Тейлър споделя в предаването „The Therapist“, че е бил изнасилен, когато е едва на 10-годишна възраст. Травмата от това преживяване и честите местения на семейството му се оказват пречка в това да изгражда приятелства в детството си.
„Бях изнасилен от човек в квартала. Нямаше с кого да излизам и прекарвах по-голямата част от времето си с едно момче, което тогава беше на 16 години. Често ме канеше у тях да слушаме музика, но един ден нещата се развиха по друг начин“, казва Тейлър.
Разказва, че като тийнейджър е опитал да сложи край на живота си.
„Веднъж направих сериозен опит за самоубийство. Бях в къщата на баба ми и взех много хапчета. Майката на бившата ми приятелка реши да се отбие, за да види как съм, и ме намери на пода. Час по-късно пиех сироп от ипекак и повръщах в тоалетната“, споделя той.
Трудното му детство е в основата на по-късните му битки с депресията и тревожността. Затова музиката се превръща в неговото спасение. Неговата баба го запознава с музиката на Елвис Пресли, а по-късно сам открива творчеството на Black Sabbath.
Тейлър прави първата си стъпка към успешна музикална кариера, когато е тийнейджър. Създава първата си група на 15 г.
Почти десетилетие по-късно, когато вече е на 24, се присъединява към Slipknot на мястото на напусналия им оригинален вокалист. Това се оказва ключовият момент, който го изстрелва под светлината на прожекторите още с едноименния дебют на Slipknot, който се появява на музикалния пазар през 1999 г.
Кариерата му процъфтява, но изтощителният концертен график, високите очаквания и хаотичният начин на живот изострят проблемите на Тейлър с психичното здраве.
В този период той има проблеми и със зависимостите. Злоупотребата с различни вещества се превръща в отдушник за напрежението, което изпитва заради славата и вътрешните си битки.
Казва, че тази част от живота му е мрачна и белязана от саморазрушително поведение, но подчертава, че именно тогава е осъзнал спешната нужда от подкрепа в натоварващата среда на музикалната индустрия.
След като достига повратната точка и осъзнава, че има нужда от помощ, Тейлър започва да разказва за възстановяването си в различни песни, интервюта и т.н.
Започва да ходи на терапия и да споделя повече с близките си за проблемите, които изпитва. Откровените му разговори с тях изиграват важна роля в разбиването на стигмата за психичното здраве, която е имал в главата си.
Тейлър смята и че бащинството изиграва ключова роля в преживяването на травмите, които има от детството и тийнейджърските си години. Казва, че е благодарен за възможността да осигури по-добър живот на децата си.
„Единственото нещо, което някога съм искал, е да бъда баща. Имам три страхотни деца. Никога не искам да преминават през това, което се случи на мен“, споделя той.
Въпреки напредъка, който е постигнал, Тейлър признава, че грижата за психичното здраве е непрестанен процес. Продължава да се бори с депресията и тревожността и казва, че това не са проблеми, които могат да просто да изчезнат. Те изискват непрекъснато внимание и грижи.
„Тъмнината е място, което посещавам“, казва той. „Аз не живея там.“
