Търся си работа като ром. Искам да не плащам данъци, да не плащам ток, да си избера място в някой парк и да си построя къща, а когато държавата ми я бутне, защото е незаконна, да ми даде общинско жилище. Искам да не дупча билет в градския транспорт, а когато ме свали контролата, да дойдат представителите на един комитет и да ме защитят, защото контрольорът ми е нарушил човешките права. Искам да не работя цял живот, да си направя десетина деца и да живея на социални помощи.
Искам да се оплаквам, че ме дискриминират всеки път, когато някой ми каже циганин и ми откаже нещо даром. Искам да обирам и пребивам пенсионери, без да търпя каквито и да е последствия от това. Ако пък случайно ме хване полицията, да ме пусне след 24 часа. Искам да празнувам по три дни в градинката пред блока, а когато някой ми направи забележка, да го пребия. Искам никога да не се притеснявам за кредити, за вноски, за такси и за сметки. Искам цял живот да живея на гърба на другите. А когато някой ми каже, че правя това, да му обясня отново, че ме дискриминира. Искам Европа да ми дава пари, за да се интегрирам в обществото. Искам държавата да праща автобус до вкъщи, за да могат децата ми да ходят на училище и да се научат да четат и пишат. Искам същата тази държава да осигурява ежедневен порцион за наследниците ми.
Когато всичко това ми писне и реша да вляза в голямата игра пък, искам да звъня на пенсионери и да им обяснявам, че дъщеря им е болна и трябва да ми дадат всичките си спестявания, за да я излекувам. Ако пък някой журналист дойде и иска да ме снима, ми се ще да мога да го набия, защото си е позволил да ми наруши гражданските права. Как така ще ме снима? Кой е той? Какво ми идва с тоя „телевизор”? Все пак не правя нищо нередно. Не съм взел парите насила. Напротив, хората доброволно ми ги дават, защото са глупави. Те също не са по-малко грешни от мен. Веднага са готови да влязат в корупционна схема. Ако им кажа, че съм полицай и съм заловил сина им след катастрофа, те са готови да ми дадат парите си, да ме подкупят и да пусна детето им. Ако им кажа, че съм лекар, са готови веднага да ми бутнат пачките, за да оперирам по-бързо дъщеря им. Ако им кажа, че ще им оправя запорираните пари в банката, пак, без да мислят, си плащат. Те не са по-малки престъпници от мен. А след това, като разберат, че дъщеря им не е болна, а синът им не е катастрофирал, вместо да се радват, тичат в полицията да се оплакват. От там започват едни разследвания, ангажира се полицейски ресурс и кой ще плаща за това? Данъкоплатците!
Аз вземам от един човек, а те товарят цялата държава. Източват я. Кой е по-лош? Ето такава работа си търся. Ако някой иска да ме назначи, да ми се обади. Ако не съм у нас, значи съм отишъл да бера тухли за новата къща или да ям кебапчета на някой предизборен концерт. Ако ли не, изчакайте аз да ви се обадя. Ще се представя за инспектор Георгиев или за д-р Иванов.
Автор: Йордан Дяков, гражданин
