ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 85, 1991 г.
„УВАЖАВАХ ОПИТНИТЕ И ИНИЦИАТИВНИТЕ…“
Въпреки силното политическо поляризиране и трудното икономическо положение, в което се намираме /а може би и тъкмо поради това/, всички сме заинтересовани от настоящето и бъдещето на нашия град. Освен от усилията ни, това зависи твърде много и от общинския съвет. В паметта на старозагорци не е избледнял споменът за Йордан КАПСАМУНОВ – един от кметовете на града в миналото, запомнен с неговата инициативност и с онова, което бе сътворено по време на кметския му мандат. Преди няколко дни Й. Капсамунов почина на преклонна възраст, но той до края живееше с проблемите на града. Това се вижда и от беседата му със сътрудник на редакцията, която се състоя само седмица преди смъртта му.
-Кой, всъщност, е Йордан Капсамунов – едно име, твърде познато на по-старите старозагорци?
-Роден съм в село Стамово. Завърших зъболекарство. След Девети септември бях околийски началник на милицията в Стара Загора, инструктор в областния комитет на БРП /к/, председател на окръжния народен съвет, после бях изпратен за генерален консул в Цариград през 1950-1952 година, а от 1 януари 1953 г. до февруари 1962 г. бях кмет на Стара Загора.
-Кои бяха главните задачи, които трябваше да решавате с встъпването Ви за кмет на града?
-Главните задачи бяха много. По онова време градът бързо нарастваше, от селата и от по-малките градове тук бяха дошли много хора, които търсеха работа. Годишно приемахме по около 4000 нови жители, а само през 1956 година над 8000 души бяха без работа. Чудех се как да помогна на хората. Разните промкомбинати и другите по-малки предприятия не можеха да решат проблема. Започнахме да разширяваме наличната база, тогава се родиха заводите „Червено знаме“, „Светлина“ и други, но безработицата така или иначе си оставаше налице… По това време от приятели в София научих, че у нас се предвижда строеж на азотноторов завод. Разузнах и разбрах, че към него проявяват апетит пет-шест града в Южна България, между които и Пловдив… И започнахме борба за този завод. Близо три месеца аз и няколко началници на отдели и специалисти от съвета буквално се преселихме в София, за да търсим връзки и да „обработваме“ различни фактори в полза на старозагорската кауза… Помня, един ден от Пловдив пристигна разтревожена наша позната и съобщи, че пловдивчани ще ни вземат завода – предния ден те поканили комисията в Пловдив и я гощавали… Ние също неколкократно се срещахме с комисията, молихме я, убеждавахме я, няколко пъти тя идва в Стара Загора… Най-после определиха източно от града пет различни площадки за завода, съобразени с посоката на постоянните ветрове. Тогава това беше, което съобразявахме за евентуалното замърсяване на околната среда… Така построихме завода и създадохме работа за още 4000 души. Но и това не стигаше, та продължихме да разширяваме съществуващите предприятия, вършехме ново строителство, трябваше да се преборим с безработицата.
-Сега историята май се повтаря – отново е налице безработица. Какво, според вас, трябва да се направи, за да се излезе от това положение?
-На първо място – производство е нужно. Трябва да се търсят хора, на които изгодно да се продава това производство. И да не се изпускат, а да се разширяват досегашните дългогодишни пазари. Да държим тези, които имаме, пък нищо не ни пречи да търсим и нови…
-Да се върнем отново назад в миналото. По отношение на благоустрояването, с какво трябваше да се захванете като кмет на града?
-И в тази област проблемите бяха много. Градът нямаше вода и през летните горещини той буквално се измъчваше от жажда. Тогава именно с построяването на дългия няколко десетки километри водопровод от Казанлъшко през Средна гора в града потече бистра изворна вода за пиене. А когато и каналът с водите на язовир „Г.Димитров“, мина надлъж през южната част на града, облъхна ни и свеж прохладен въздух…
-Къде с шега, къде с носталгия, но и до днес ще се чуе от по-старото поколение за „Капсамунгьол“… Някои от Вашите начинания бяха приемани като чудати…
-Така наречения „Капсамунгьол“ – езерото в градинката в южния край на града, е факт. тогава се появи езерото на Старозагорските минерални бани, езерото на река Бедечка, направихме няколко градинки в града, разширихме Аязмото, създадохме зоокът, поставихме началото на обсерваторията… По онова време построихме и първата жилищна кооперация в града, на пресечката на бул.“Методий Кусев“ и ул.“Марин Дринов“. Жилищната криза беше много голяма и ние се опитахме да въвлечем големите предприятия в изграждането на жилища със свои средства за работниците и служителите… Бях привърженик на по-ниското строителство – най-много до 4-5 етажа, по-високите постройки създаваха големи неудобства и притеснения…
-Господин Капсамунов, споделете как тогава подхождахте при решаването на определена задача?
-Работех на принципа: захвана ли се с нещо, карам докрай, не го изоставям, преди да съм го изпълнил, независимо от трудностите. Това изисквах и от моите служители в съвета. И съм стигнал до извода, че главното е да бъдеш настойчив. И още нещо: да влагаш в работата сърце.
-Вашето отношение към бюрокрацията?
-В Общинския народен съвет заварих над 250 служители, а когато след десет години го напущах те бяха само 120. Постепенно освободих половината от служителите и от това работата в съвета не пострада. Не давах никой служител да носи папки да работи вечер в къщи. Колкото е свършил за осем часа – толкова. Ама ако е ходил през работно време да си върши личната работа, а за служебната е определил нощта – не. Сега в Общинския съвет имам кафене. Дават се уж 10 минути за почивка, а някои стоят там по час-два. При мене нямаше такова нещо. който не работи, казвах му: „Хайде, отивай си!“
-А как кметът контролираше изпълнението на вземаните решения?
-Освен от моите помощници, лично и аз проверявах изпълнението им. Обикновено ставах в 5 часа сутринта. До 8 часа ходих пеш из града да проверявам какво как е изпълнено. За крайните квартали използвах файтон, с кола се сдобихме по-късно – тя беше необходима за пътуване до селата…
-А как контролирахме тези, които от своя страна бяха задължени да следят изпълнението на задачите по своите сектори?
-Обикновено началниците на отдели ми докладваха. Но те знаеха, че аз самият ходя по проверки, та се стараеха своевременно да упражняват контрол, за да не ги улича в лъжа и неосведоменост. Друго важно средство за черпене на информация беше контактуването с гражданите, срещите с тях. Аз нямах отделен приемен ден, приемах гражданите всеки ден до обяд. Приемах всички. Веднъж седмично посещавах всяко предприятие и добивах прясна представа за състоянието и нуждите му. Селата посещавах обикновено след обяд.
-Сигурно е имало и грешки от Ваша страна… Как приемахте това?
-Разбира се, през десетте години кметствуване не съм бил безпогрешен. Вземах си бележка от пропуските и все гледах да не се повтарят.
-Общинската власт е давала възможности да бъде използвана тя за тясно партийни интереси и за извличане на облаги от някои хора…
-Лично аз, служителите в общинната съм подбирал не по партийна принадлежност. Държал съм на опитните, на разбиращите работата си инициативни хора. И гонех, независимо от партийната им принадлежност, онези, които не си гледаха работата или злоупотребяваха със служебното си положение. Имаше един началник и негов техник, които в циганските квартали давали разрешения, без да ни питат. Казвали на човека: „Даваме ти това място, тук ще строиш, но давал парите, а те ги прибирали за себе си. Изгоних ги и двамата. Такива хора петнят общинската власт. А общинският служител трябва да бъде независим от политическите промени, да бъде той безпристрастен, да разгръща инициативата си и да бъде полезен за града. Ето защо смятам, че кметът трябва да се ръководи единствено от общоградските интереси и от съвестта си. Да се стреми да решава проблемите, които са еднакво жизненоважни за всички, каквито са например обезпечаването на населението с работни места, проблемите на водоснабдяването, чистотата и благоустрояването на града…
-Все още е жива сред старозагорци поговорката, че Йордан Капсамунов е показал какъв трябва да бъде кметът на Стара Загора, а други показали какъв не трябва да бъде той, дори и че може и без кмет. Какво ще кажете за това?
-Истина е, че някои кметове със своята некомпетентност направиха доста поразии. Делата са, които говорят най-добре за качествата на кмета. А те трябва да бъдат такива, че да са за доброто на гражданите, да предизвикват одобрението даже и на противниците на партията, към която принадлежат. Помня, веднъж при мене дойде гражданин, представи ми се – някога бил и той кмет на Стара Загора, не скри и тогавашната си партийна принадлежност: цанковист. Та той сърдечно си призна: „Бил съм и аз кмет, но ние сме били загубени кметове – само седим на стола, посрещаме този и онзи, подписваме книжа и – толкова. А вие сте друг човек. Възхищавам се от инициативността Ви!…“ Дано в бъдеще Стара Загора има кметове, които да предизвикват само възхищение и одобрение с делата си за благото на града ни и неговите жители.
Интервюто взе Денчо БАРОВ
„УВАЖАВАХ ОПИТНИТЕ И ИНИЦИАТИВНИТЕ…“ Йордан КАПСАМУНОВ – един от кметовете на града в миналото
