Текстът, който се падна за преразказ на Националното външно оценяване по български език и литература за седми клас, добило популярност като матура, получи редица критики и повдигна широки дискусии сред родители, учители и интелектуалци в социалните мрежи.
Става дума за разказа „Талисманът“ на Красимир Бачков, преподавател по изобразително изкуство във варненско училище. В него се разказва за момче, моето свири на гайда в ученически оркестър. По време на благотворителни концерти, които оркестърът организира, за да събере пари за лечението на болно момиче, главният герой подарява на момичето талисман (камък обсидиан), уверява го, че това ще му помогне да оздравее и то оздравява.
Критиките са както към литературните качества на текста, така и към личността и възгледите на Бачков.
„Текстът е не точно литературен, със сигурност не добра литература“, казва пред Свободна Европа Галина Калчева, учителка по български език и литература в 97 СОУ „Братя Миладинови“, София.
„Той е толкова наивистичен, толкова елементарен, но това не го прави лесно разбираем, това го прави скучен“.
По нейните думи предишни години „не е имало такива реакции срещу художествената стойност на текста, защото наистина този е изключително набиващ се на очи, той удря всякакво дъно“.
Според автора на текста причината за критиките е изцяло в политическите му възгледи. В деня на матурата бяха разпространени цитати от негови публикации във Фейсбук, в които той призовава за излизане на България от НАТО и „Еврогейската зона“ и отричат съществуването на глобалното затопляне и пандемията от коронавирус.
„В крайна сметка някакви особи надничат във фейсбука ми, гледат ми политическите възгледи и автоматично се превръщам в техен враг. И на тази основа започват да ме оплюват като писател, като автор, конкретния разказ и т.н. Това за мен е недопустимо, некоректно, ненормално, ако щете, и не мога да го приема по никакъв начин“, казва Бачков пред Свободна Европа.
„Това е поредната вълна от негативизъм без основание, без причина и само може да ме отвращава това съвсем човешки“, добавя той.
В какво вярва писателят
Една от основните критики към Бачков е към неговото отношение към науката. „В текста на този човек науката е доста спорна тема, в обществените му публикации също. Това за мен е доста сериозен проблем, защото науката не е въпрос на мнение“, казва Калчева.
В свои публикации във Фейсбук Бачков отрича съществуването на пандемията, както и на глобалното затопляне. Пред Свободна Европа той потвърди гледната си точка и каза, че „конспирация е самата пандемия“.
Аз никога не се подвеждам на манипулации, да не говорим пък за конспирации.
„И не е нужно много доказателства, само да погледне човек двете години назад и ако малко поне мисли, ще стигне до същия извод“, казва Бачков. „Аз никога не се подвеждам на манипулации, да не говорим пък за конспирации. Тея конспиративни теории въобще нямат място тук“.
Пандемията отне животите на милиони хора по света. Тя имаше няколко поредни вълни, които доведоха до силни ограничения в много страни по света, включително и България, където процентът на ваксинирани остана един от най-ниските в Европа. Днес едни от най-тежките мерки се прилагат в Китай.
По-късно в сряда министърът на образованието Николай Денков каза пред бТВ, че „очевидно“ не споделя мнението на автора, но смята текста за хубав и подходящ за матурите“. По неговите думи повечето съобщения от учители, които е получил, са били позитивни по отношение на съдържанието на текста.
„Аз четох доста коментари в групи на учители и бих казала, че 98% от коментарите са същите като моите, защото наистина, ако имаш елементарна обща култура и си на някакво нормално ниво като читател, не е нужно да си учител, за да разбереш, че този разказ не е добър“, казва Калчева.
„Със сигурност огромна част от колегите се отнасят много критично към него“.
Според преподавателката не е редно той да бъде поставян редом с автори като Елин Пелин, Йордан Йовков, Иван Вазов, включително и по-съвременни и непознати за учениците автори като Захари Карабашлиев и Братя Мормареви.
„Има огромна традиция, има много качествени съвременни разкази и няма оправдание защо е избран този текст“, казва още тя.
„Буквално десетки хиляди ученици, те са прочели този текст. Още по-голяма публичност ще получи заради това, че всяка година седмокласниците преразказват за упражнение текстове от минали години, така че следващите 3-4 години този текст ще бъде преразказан от бъдещите седмокласници и това със сигурност го издига до една публичност, която нито като художествена стойност, нито като обществена позиция този човек заслужава“.
Някои от коментиралите във Фейсбук сравниха автора с лидера на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, който също често призовава за излизане на България от ЕС и НАТО, беше против мерките срещу пандемията и я наричаше „сезонен грип“.
Как се избира текст за матура
От пресцентъра на образователното министерство отговориха, че за включване в националното външно оценяване за 7 клас се избира непознат текст за преразказ, а не автор. Подборът на текстовете се извършва от експерти в Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование към МОН. В имейл до Свободна Европа се посочва, че и МОН кани автори, и автори сами предлагат свои разкази, като не е уточнено към кое от двете спада тазгодишният текст.
Критериите за избор на текста са той да имат сюжет, подходящ за възрастта на учениците, авторите да докажат, че имат опит с кратки художествени форми – да имат публикувани разкази, новели или други кратки форми на художествена проза.
Конкретни параметри/критерии за текста са препоръчителен обем до 650 думи, класическа композиция, ясна сюжетна линия, две-три (не особено сложни) описания на хора, природни обекти, предмети, кратък диалог/диалози, отсъствие на редки/архаични думи или термини, които могат да затруднят възприемането.
В случая според Калчева „елементите, които се използват в един кратък разказ, за да стане той добър, не са използвани качествено, използвани са несръчно, изключително повърхностно“.
Според МОН разказът отговаря на всички критерии. „Той няма претенции да е литературен шедьовър, но не това е задачата на текста за изпита в 7 клас“, пишат от Министерството. Той „няма за цел да възпитава у децата литературен вкус – това се прави чрез изучаваните произведения в учебната програма“.
Също така според МОН разказът на Бачков „учи на емпатия, съпричастност и взаимопомощ“. Сюжетът, пише МОН, „показва как благотворителността може да спаси живот, защото е очевидно, че не талисманът, а събраните чрез концертите на ученическия оркестър пари за лечение са помогнали на героинята да оздравее”.
Според Калчева обаче сюжетът е по-скоро повърхностен. „Страшно много хора казаха ами всъщност това може да го напише всеки четвъртокласник. Разкажи нещо за доброто и той ще разкаже най-баналната история“.
По думите на преподавателката единственото положително, за което има общо съгласие, е че той е лесен за преразказ и повечето ученици очакват добри резултати.
Коментарите
Редица публични личности и хора в културната сфера критикуваха текста. Писателят Емануил Видински написа, че „не е нужно да се избират текстове на известни автори, нужно е само да са добри текстове. Такива, които показват талант, умение, култура. И не, това изобщо не е въпрос на вкус„.
Имаше и хумористични коментари, един от които на Гергана Димитрова, главен редактор на Издателство „Лист“.
Писателят и рекламист Радослав Бимбалов критикува „привързаност към Възраждане и яростната си битка срещу ЕС, Украйна и (цитирам) ”соросоидните писатели”. „
В последната си публикация авторът на „Талисманът“ пише, че и той е получил своето признание, докато „писателите – храненици на Сорос“ са „вечно в прожекторите“. На въпрос кои автори визира г-н Бачков отвърна, че няма нужда да ги изброява.
