Когато на 16 февруари руските власти обявиха, че е починал руският опозиционен лидер Алексей Навални, те казаха, че предварителната причина за смъртта му е „синдром на внезапната смърт“.
На следващия ден държавната телевизия RT цитира неназован източник, според когото 47-годишният Навални е починал от тромбоза.
За медицинския персонал в руските затвори тромбозата е „универсална диагноза, която се използва за обяснение на всичко“, написа в приложението Телеграм Анна Каретникова, правозащитничка и бивша анализаторка във Федералната служба за изпълнение на наказанията (ФСИН).
Смъртта на Навални настъпи след няколко години, прекарани в затвори със строг режим. Той беше осъден по изфабрикувани дела, след като се върна в Русия от Германия, където се лекуваше от отравяне с Новичок. Разследване показа, че отравянето му е дело на руските тайни служби. През декември миналата година Навални беше преместен в наказателна колония.
От осъждането си насам Навални прекара повече от 300 дни в карцери, оплакваше се, че го лишават от сън и му отказват медицинска помощ. Руските съдилища отхвърлиха повече от 40 жалби, които той подаде във връзка с предполагаемия тормоз.
На 1 март Навални беше погребан в Москва. Хиляди руснаци излязоха, за да се сбогуват с него въпреки опасността да ги арестуват. През изминалите 2 седмици стотици хора бяха задържани заради това, че са отдали публично почит на руския опозиционер.
С нарастването на броя на руснаците, задържани заради политическите им позиции, активисти в страната твърдят, че руската държава все по-често малтретира своите затворници. А Навални може да не е последният смъртен случай.
Дисциплинарни вместо физически наказания
„Практиката на дисциплинарните наказания е изключително разнообразна“, казва за Свободна Европа правозащитникът Сергей Бабинец на 18 февруари.
Той цитира случая на Виктор Филинков, който през 2020 г. е осъден на 7 години затвор за предполагаема принадлежност към „терористична група“. От този случай Бабинец е научил, че „ако властите искат, могат да ви накажат за това, че се усмихвате, докато работите“.
Въпреки че все по-често се съобщава за открито физическо насилие при третирането на затворници, които противоречат на режима на руския президент Владимир Путин, Бабинец казва, че използването на такива дисциплинарни наказания за подкопаване на здравето и благосъстоянието им е много по-често срещано.
Наказателните изолатори
През април 2023 г. опозиционният политик Владимир Кара-Мурза беше осъден на 25 години затвор по обвинение в държавна измяна. На 22 февруари съпругата му Евгения Кара-Мурза съобщи, че той е държан в карцер в затвора в Омск. През януари е поставен в изолатор за поне 4 месеца, след като е обявен за „чест нарушител“.
„Това са условията, в които са държани и други политически затворници“, казва Евгения Кара-Мурза и добави, че се страхува за живота на своя съпруг.
Затварянето в наказателни изолатори, на руски известни със съкращението ШИЗО, все повече се превръща в норма за затворниците дисиденти, казва Каретникова в коментар за Свободна Европа от 18 февруари.
„Разбира се, постоянното пребиваване в наказателна килия не се отразява добре на здравето на никого, защото условията там са доста тежки“, добавя правозащитничката.
Тя казва, че в изолаторите е постоянно студено и няма възможност за физическа активност. Затворниците в ШИЗО нямат достъп до храна или други консумативи, които са получили като пратки от външния свят.
Друг известен опозиционен политик, който се намира в затвора, е Иля Яшин. Той излежава присъда от 8 години и половина за предполагаема разпространение на фалшива информация за руската армия.
В публикация в Телеграм през декември миналата година Яшин описа подробно наказателните изолатори. Яшин ги определя като места за „узаконено изтезание“, чийто смисъл е затворникът да бъде измъчван, докато властите не получат от него това, което искат.
В килиите с размери 3 на 4 метра се чувствате така, сякаш сте „зазидани“, пише Яшин. Леглото е закрепено за стената от 5 до 21 часа и е забранено да се лежи на пода. „В килията е студено, но не ви е позволено да носите пуловер или яке. Постоянно мирише на канализация.“
Според информацията, споделена от Яшин, на затворниците е позволено да четат или пишат по половин час на ден. Дворът за упражнения е отворен в рамките на един час дневно, но е дори с по-малки размери от тези на килията.
Единственото хубаво нещо в това да си в наказателна килия е, че не трябва да се притесняваш, че ще те изпратят в наказателна килия, пише Яшин.
Бившият депутат Алексей Горинов, който излежава 7-годишна присъда за предполагаеми неверни твърдения за военните, също многократно е изпращан в изолатор, макар че има отстранена част от белия дроб.
Лишаване от грижи
Отказът от предоставяне на медицински грижи е друг фактор, който влияе зле на здравето на руските затворници.
През ноември 2023 г. художничката Александра Скочиленко беше осъдена на 7 години затвор, отново по закона за разпространяване на невярна информация за армията. Скочиленко страда от вродено сърдечно заболяване. По време на близо 20-те месеца, които тя прекарва в предварителния арест, постоянно ѝ е отказвана медицинска помощ.
Игор Баришников е на 64 години и излежава подобна присъда по същия закон. Той е болен от рак и моли да бъде предсрочно освободен заради влошеното си здравословно състояние и нуждата от операция. Това обаче му е отказано. В затвора Баришников е под постоянен риск от инфекция.
Правозащитната група „Мемориал“, която е забранена в Русия, понастоящем изброява 255 политически затворници в Русия и 424 затворници на съвестта, задържани заради религиозните си убеждения. Списъкът не претендира да е изчерпателен.
В първата си публикация в социалните мрежи, след като научава за смъртта на Навални, Яшин казва, че усеща „тъмна празнота в себе си“.
„Разбирам, че съм изложен на риск“, пише той на 20 февруари. „Аз съм зад решетките и животът ми е в ръцете на Путин. Но аз ще се придържам към своя път.“
