Операция UNIFIER датира от вече доста далечната 2015 година и е създадена от канадското правителство по молба на Украйна. Тя се осъществява от канадските военни сили и обхваща различни видове военна подготовка и укрепване на капацитета и способностите на украинската армия и система за сигурност. Към момента, нейната продължителност е до март 2025 година.
Обучените са 35 000 души в области като бойни тактики и „напреднали военни способности“, като все по-голяма част от тях са в момента членове на фронтови структури. Променени са и системата и съдържанието на военно обучение и управление. Между 2019 и 2022 година, канадците поемат ръководството на многонационалното координационно звено за военна подкрепа, в което участват Дания, Литва, Полша, Словакия, Швеция, Великобритания и САЩ.
Канада инвестира няколкостотин милиона долара и през две други програми, които включват въоръжение, реформи в полицейските служби и други институции в цялостната система за сигурност на Украйна.
В още по-голям мащаб е активността на САЩ. Между 2014 година и руската инвазия през февруари 2022 година, Съединените щати са инвестирали почти 3 милиарда долара за подкрепа по различни линии: обучение, логистика, подмяна на оръжие, разузнавателна информация, стратегическа подготовка и други. Към този списък може да бъде добавена подкрепата на десетки страни и международни организации. Макар и ориентирани към въпросите на отбраната и сигурността, тези продължителни усилия имат далеч по-широк и малко очакван ефект.
Украйна става част от Запада
Руската война срещу Украйна носи двоен парадокс. Москва окончателно приключи въпроса за укрепването на украинската нация, но успоредно с това и де факто стартира процеса на member state-building. Независимо от времевата рамка и окончателната форма, Украйна е вече в ново политическо поле – това на цялостна интеграция към западния свят. Нещо повече, тази динамика не е просто посока на движение, а все по-плътна институционална и нормативна реалност.
Извън съмнение е, че формалното членство в ЕС и НАТО е далеч във времето, остава обект на много и различни мнения и позиции и тепърва ще придобива ясни контури. Но все по-очевидно е стартирането и функционирането на интеграционната триада от променящите се норми, институции и хора.
От 2016 година насам, Украйна и НАТО прилагат „comprehensive assistance package“, който има множество елементи и вече се трансформира структурно и дългосрочно. Например, съвместната работна група за отбранителна реформа осъществява програми за езиково обучение, подготовка на средния и висшия военен ешелон, както и за участие в мироопазващи мисии.
След обявяването на Украйна за кандидат за членство в ЕС, този процес на интеграция се ускорява.
ЕС също обучава над 30 000 украински военни в момента. Всъщност, отблъскването на руската агресия от страна на Украйна изисква не просто поредица от актове на военна подкрепа, а пренареждане на цялата система за сигурност и отбрана в нейни ключови аспекти: структури, стратегии, въоръжение, невоенни активи и т.н. Точно това се случва в момента, при това с безпрецедентна скорост.
Подобна динамика има от 2017 година и по отношение на ЕС, който подписа споразумение за асоцииране с Украйна. След обявяването на страната за кандидат за членство през юни 2022 година, този процес на интеграция се ускорява. Сигурният огромен проект по следвоенно възстановяване допълнително ще разшири и вкорени тези промени. Цялата тази трансформация има страничния ефект на дългосрочно укрепване на значителна част от източната периферия на Европа.
Новата роля на Гърция
Много по-малко коментирано е укрепването на югоизточната периферия на Европа, най-вече през случващото се в Гърция. Няколко са факторите за този процес. Завръщането на власт на дясната партия „Нова демокрация“ със сигурност бе ключово и постави точка на крайно лявото управление на „Сириза“, изпълнено с външнополитически жестове към Русия и Китай. От 2019 година насам, „Нова демокрация“ направи рязък завой към Запада и непрекъснато възстановява позициите на страната.
Извън съмнение е, че сериозното преиграване на Реджеп Ердоган с неговата агресивна балансираща политика бе друг ключов фактор. Турският президент не просто „пренаправи“ собствената си страна и я отдалечи от западните политически, икономически и стопански модели, но я превърна в непредвидим и несигурен играч, на когото не могат повече да бъдат поверени изцяло отговорните геополитически задачи от времето на Студената война.
Процесът се ускори, когато Вашингтон се убеди в необходимостта от преразпределение на активи и отговорности в рамките на регионалната сигурност. Това се формализира в разширения двустранен договор за сътрудничество по въпросите на отбраната с Атина, който съществува от 1990 година, но вместо ежегодно, наскоро бе удължен за пет години.
Александруполис се превръща в инфраструктурен и енергиен хъб и ключова точка в областта на сигурността.
Ползваните от САЩ военни бази нарастват от една на четири. Непосредствен пример за укрепването на тази периферия е развитието на района на град Александруполис. Там сме свидетели на изграждането на нови хоризонтални и вертикални връзки, които го превръщат в инфраструктурен и енергиен хъб и ключова точка в областта на сигурността.
Укрепването на европейските периферии е видимо и при още няколко посоки на развитие. Една от тях е непрестанно нарастващия брой западни, многонационални проекти за различни видове инфраструктура и енергия по линията юг – север. Например, очевиден е опитът да се укрепи пристанищната инфраструктура по външните граници на ЕС и НАТО след като тя от поне десетилетие е обект на непрестанен интерес от страна на Китай.
Новите големи проекти
Например, инвестиционният фонд на инициативата „Три морета“ придоби дял от пристанище Бургас, в немалка степен с подобна мотивация. Тази логика на ангажимент сега се разпростира и към Грузия, където европейски институции и компании предприеха офанзива за позициониране в проектите за възстановяване на пристанището в Поти и разширяване и подобряване на това в Анаклия.
Успоредно с тази тенденция върви и разширяването на хоризонтални диверсифициращи инфраструктури. Например, ускорена е работата по йонийско-адриатическата газопреносна тръба, която свързва Албания, Черна гора, Хърватия и Босна и Херцеговина.
Набират скорост и по-малко амбициозни хоризонтални проекти като този на Linden Energy Ltd., който цели доставка и пренос на газ между Албания, Северна Македония, Косово и България. В рамките на инициативата „Три морета“ пък е развитието на железопътната връзка между Констанца на Черно море и Гданск на Балтийско море. Газовите връзки през България в северна посока най-накрая станаха възможни и този вертикален коридор има нарастващо значение.
Предотвратени бяха опити на Китай да стъпи на пристанища в държави-членки на НАТО.
Макар и малко по-бавно и неравномерно, тази тенденция на укрепване е видима и по южните периферии на Европа. НАТО разширява присъствието си в Адриатическо и Егейско море с повече способности и подобряване на военно-транспортната инфраструктура. Предотвратени бяха опити на Китай да стъпи на пристанища в държави-членки на Алианса като Черна гора и Хърватия, а в Албания се правят нови военни инвестиции.
Правителството на „Нова демокрация“ в Гърция силно охлади китайските амбиции и постави ясни маркери след приятелската политика спрямо Пекин на крайно-лявата „Сириза“. Изгражда се нова енергийна инфраструктура, най-вече от LNG терминали и интерконекторни връзки, които получават своята защита.
Италия и Гърция са доста по-подготвени за вълните от нелегална имиграция, а гръцката гранична стена доведе до сериозно намаляване на потоците. Без много шум се преобръща цялата ултралиберална концепция за управление на тези процеси, подобрени са отношенията с държавите на произход на мигранти, постепенно се създава нова европейска система за по-бързо връщане и т.н. Средствата за „Фронтекс“ непрекъснато се увеличават, осезаемо е и втвърдяването на нейния подход. ЕС пък адаптира стратегията си за морска сигурност в няколко посоки, а присъствието на САЩ по линията на южните периферии е все по-осезаемо.
Цялата тази палитра от инициативи и политики маркира дългосрочен процес. Европа обръща базовия си подход към своите граници и сигурност, ясно очертава своето пространство и втвърдява политиките и инструментите, с които го прави.
Ултралибералните режими на инвестиции и достъп отстъпват място на изграждаща се система от защити и превенция. Промените се случват успоредно по няколко линии, минават през различни институции, често с несинхронизирани графици и неравномерна политическа воля и ефективност.
Презумцията за отворени врати обаче напуска полето на политиката, законите и институциите. Европа ще трябва да се примири с известната загуба на чар и добронамереност сред мнозина. Но „старият континент“ прекалено дълго не намираше точния баланс и остана прекалено уязвим за продължителни периоди от време. Това сега се променя, просто новият несигурен свят вече не може да бъде игнориран.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
