За първи път в България един набор от цял град се събра на среща. Това се случи в Стара Загора на 19 ноември. Те прелетяха от близо и далеч, за да се прегърнат, носейки с достойнство нoвите сребърни нишки в косите си, но останали същите момчета и момичета, запазили живо детското пламъче в очите.
Четири огнени момичета прегърнаха идеята и организираха всичко със замах, за да може то да се случи. Златина Сотирова, Бисерка Желязкова, Ценка Косева и Красимира Славова получиха стотиците благодарности на съучениците си – знайни и незнайни. Поводът за събирането е, че през тази година всички, родени през 1966, навършват 50 години – един юбилей, който те отпразнуваха подобаващо.
В емблематичното за Стара Загора езеро „Загорка“ има островче. Там набор 1966 посади дръвче „Калина“ и ако направим паралел с калинката, която е символ на късмета, дървото „Калина“ ще донесе много щастие и успехи на юбилярите. Емоциите започнаха покрай водата, заразказва с въодушевление Златина Сотирова, една от основните „причинителки“ за събитието. Решихме, че няма да оставим „калина“-та сама, а ще засадим още дръвчета и ще направим „Градината на набор ’66“.
Златина отбеляза, че са пуснали символичните 50 свещички, във формата на лотос, във водата на езерото, за да споменат с тъга тези, които не успяха да навършат 50…
Не знам дали всичките 280 човека, които дойдоха после на купона, някога са се прегръщали толкова много за една вечер. Някои вероятно от тях са били заедно още в детската градина, други се познаваха от началното училище, следва основното, гимназии… Страхотно!
Лайтмотивът на срещата бяха няколко въпроса: Ооо, не можах да те позная!; Ти как се казваше? и естествено най-резонния: Не сме мръднали!… Разхождаш се из ресторанта, оглеждаш се и изведнъж някой ти се хвърли на врата, обърнеш се, а отсреща ти говорят само очите, но чии бяха те? Чувствахме се като разнояйчни близнаци, разделени за дълго едни от други. Дойдоха наши съученици от чужбина и от цяла България. Уникално изживяване!
Нашият набор си има и рок група още от онези години, когато бяхме в 10 клас. Деян Карашмалъков, Станимир Трошев, Любен Колев все още свирят като динозаври. Бяха прекъснали, но от няколко години отново се събраха и с още 1, 2 попълнения забиха на купона, продължава Златина.
Не ми се иска да изреждам училища, имена, защото бяхме много и от целия град и не бих искала да пропусна някого. Няма да казвам и кой какъв е станал „като е пораснал“, усмихва се Златина някак отнесено, защото тя не е при мен, докато говорим, а все още е в онази дива и мила еуфория от съботната вечер.
Когато стана полунощ и за нас-организаторите имаше изненада. Дълго, дълго се проточи Българското знаме, всеки хвана по едно крайче от него с благоговение и с Химна на България застанахме прави и пяхме.
А какъв празник е, ако няма торта и фойерверки? И за тях някой се беше погрижил без да ни предупреди.
„Рожден ден на набор ’66“! Родените през годината на „Огнените коне“ – символът, който беше вмъкнат в огромната торта и пред когото си обещахме, че ще бъдем здрави и волни и на 55 пак ще се срещнем!
