Българският музикален фолклор изобилства с неравноделни тактове. Всъщност, те са най-характерната и отличителна черта на българската народна музика и отсъстват в западната музика. Понякога, доста неправилно и некоректно, в българската музикална литература тези неравноделни тактове се обозначават като „неправилни тактове“. Всъщност, равноделните и неравноделните тактове са еднакво „правилни и нормални“ форми на музикалната мисъл и имат еднакво право на съществуване. Нещо повече, неравноделните тактове като характерна българска особеност се явяват важен български принос в музикалната култура на Европа и света!
Други, по-нови произведения в неравноделни тактове са песента „Money“ (7/4) на групата Pink Floyd, композицията “Марс, войната на световете” на Gustav Holst от оркестровата сюита “Планетите” (The Planets), някои джазови композиции в такт 11/4, 7/4 и 9/8 на квартета на Дейв Брубек (Dave Brubeck) и в творчеството на Philip Glass. В творчеството на Kate Bush и George Harrison също има неравноделни ритми, вдъхновени от българския фолклор и индийската музика.
Фактически, България (и Македония) е единствената страна в Европа, където асиметричните метрични и ритмични форми представляват интегрална част от националната музика! Изказваното понякога мнение, че неравноделните тактове са балкански феномен е неправилно, тъй като те присъстват в твърде редки случаи в музиката на българските съседи и в повечето случаи това са явни български заемки. От къде са дошли тези неравноделни тактове в българската музика? Генеалогията на тези ритмични форми не е ясна. Възможни са връзки с арабската и гръцката музика, но липсват убедителни доказателства за изясняване на проблема. От друга страна, случаите на подобни неравноделни тактове в гръцката и арабската музика в сравнение с българската са изключително редки.
Едва ли неравноделните тактове в българската музика са възникнали през средновековието на българска почва от нищото или са били привнесени от вън, след като тях ги е нямало и все още ги няма в околните и близките народи. Този въпрос не може да се разреши без да се анализира музикалното наследство на основните етноси, от които се образува българския народ.
Съвременните българи са образувани на основата на държавнотворческия народ на прабългарите и смесването с тях на славяни и остатъците от местните гърцизирани траки. Очевидно, тези тактове не могат да бъдат наследство от славяните, след като в нито една чисто славянска страна и народ днес те не присъстват. Траките и родствените им мизи и даки са населявали територията на днешна Румъния, България, Източна Македония и бреговете на Мраморно море. Фактът, че неравноделните тактове не са характерни за днешните съседни на България страни, като Румъния, Албания, Гърция и Турция показва, че те не са били присъщи на музиката на древните траки, илири, елини и родствените им племена от района.
Единственият компонент на българския народ, който потенциално би могъл да донесе неравноделните тактове са прабългарите. Тази хипотеза обаче би могла да се изтъква и поддържа, само ако: 1) прабългарите са били достатъчно многоброен етнос, защото елементи от техния фолклор не могат да се наложат върху следващите поколения само посредством власт или религиозни церемонии. 2) Неравноделните тактове трябва да са присъствали във фолклора на прабългарите или най-малкото сред народите на географския регион от където те произхождат. И двете условия обаче не могат да се изпълнят, ако се допусне, че прабългарите са били тюрки. Защото тюркската теория за етническия произход на прабългарите може да се поставя на обсъждане само сред хора приемащи, че броят на прабългарите е бил нищожно малък в сравнение със този на славяните. Тюркската теория губи смисъл сред хора убедени, че прабългарите са били 30, 40 или 50 % от общия брой на началното население на България, защото тя не може да обясни отсъствието на ранно-тюркски думи в старобългарския език и монголоидни черти в следващите поколения. А точно такова е било и фактическото съотношение на числеността прабългари / общо население. На второ място, даже и да бяха многобройни тюрки, прабългарите не биха могли да донесат неравноделните тактове в България, защото тези тактове са чужди и непознати на ранните тюрски народи! В музиката на народите, живеещи днес в прародината на тюрките – монголци, манджури, якути и др., няма и следа от неравноделни тактове.
Автор: Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
Тази статия е цитирана в: Bulgarische Volksmusik
