Снимка: Ioana Epure/ Bloomberg |
Сравнително голям брой индикатори показват, че темпът на икономически растеж в България е достигнал много силно ниво преди началото на руската инвазия в Украйна в края на февруари. Тези резултати са накарали икономистите на „УниКредит Булбанк“ да повишат почти двойно прогнозата си за ръста на БВП за 2022 г. до 2,7%, от 1,4% през април, съобщиха от банката.
Перспективите пред икономиката на страната продължават да бъдат доминирани от войната между Русия и Украйна и влиянието, което тя оказва върху цените на суровините, както и от нарушенията във веригата на доставки, водещи до по-висока инфлация, коментират икономистите от анализаторското звено на „УниКредит Булбанк“ с ръководител Кристофор Павлов.
Те очакват леко свиване на икономиката през второто тримесечие на тази година, което според тях ще бъде последвано от лек ръст през третото тримесечие, тъй като тогава ще започнат да действат мерките на правителството, чиято цел е да смекчат ефекта от високата инфлация. Влияние на растежа ще оказва и продължаващото увеличение на заплатите в някои сектори на икономиката, където дефицитът на работна ръка е най-осезаем.
Що се отнася до растежа на БВП през 2023 г., то експертите на банката ревизират надолу прогнозите си до 2% на годишна база от 3,5%, които очакваха през април. Този спад е в резултат най-вече на очакваните по-високи цени на храните догодина, което според икономистите ще доведе до по-висока и продължителна инфлация, спрямо очакваната в предишната прогноза преди три месеца.
Допълнително роля за ревизиране надолу на прогнозата за ръста на БВП за догодина има и по-ниският растеж, очакван сред голяма част от търговските партньори на България, както и по-голямото монетарно затягане, което се предвижда в новия глобален сценарий на банката.
От икономическия екип на „УниКредит Булбанк“ прогнозират инфлацията в страната да достигне най-високите си стойности на годишна база през третото тримесечие на 2022 г., като ще продължи да бъде висока до края на текущата, както и през по-голямата част от следващата година.
От банката ревизират силно нагоре прогнозата си за средногодишната инфлация за 2023 г. – до 7,8% спрямо 4,5% в предишната прогноза, изготвена през април. Все пак обаче тя ще е доста под поскъпването за 2022 г., за което се очаква да бъде в размер на 13,7%.
Икономистите са на мнение, че високата инфлация кара българските домакинства да пренаредят разходните си приоритети. Според тях, в крайна сметка, шокът върху реалните доходи ще намали съвкупното търсене и ще доведе до успокояване на цените.
Анализаторите допускат, че ефектът от това обаче ще отнеме повече време, отколкото смятаха преди три месеца. Така прогнозата за ръста в индекса на потребителските цени в края на 2023 г. беше увеличена до 6,1%, спрямо 3,4% в прогнозата, изготвена през април тази година.
За да смекчи ефекта на високата инфлация с плана за актуализация на бюджета правителството предложи мерки, които ще струват на бюджета около 2,1 млрд. лв. или 1,4% от БВП през тази година. Това е в допълнение към субсидиите за електроенергия за бизнеса, които ще струват още около 1,8% от БВП за цялата 2022 г. Почти две трети от размера на подкрепата в предложената актуализация на бюджета ще отидат за увеличаване на пенсиите, което е положително, тъй като високата инфлация удря пенсионерите по-силно от всяка друга група потребители, коментират от банката. Според икономистите обаче временното намаляване на ДДС върху хляба, което получи подкрепата на правителството, въпреки че беше силно критикувано като непрецизно насочено и регресивно по отношение на ефекта си прямо доходите, е „противоречиво предложение“.
От банката смятат, че повечето мерки са оправдани и правилно насочени. Размерът на мерките е изчислен така, че да не доведе до увеличаване на заложената цел по отношение на бюджетния дефицит през тази година. По същество мерките ще върнат на домакинствата и фирмите непредвидените допълни приходи в бюджета, предизвикани от значително по- високата инфлация, спрямо тази, заложена в бюджетната прогноза. В същото време прогнозата за размера на капиталовите разходи остава на много амбициозните 5,3% от БВП, което ще играе ролята на буфер, ако се окаже, че са необходими непредвидени разходи, или ако е необходимо да се увеличат разходи.
