Петък, 3 декември, поредният ден от Фестивала на оперното и балетното изкуство ще премине под знака на оперетата на Имре Калман „Графиня Марица“, постановка на Варненската опера, режисьор – Вера Немирова.
Унгарският композитор Имре Калман е един от еталонните представители на жанра оперета. Роден е на 24 октомври 1882 година в малкото унгарско градче Шиофок край Балатонското езеро.
Детството му у трудно и тъжно. Баща му се разорява и семейството е принудено да се премести в Будапеща. Тук, в скромната бедна квартира, посещавана твърде често от съдия-изпълнител, единствената радост и утеха за четиринадесетгодишния Имре е музиката. Мечтае да стане пианист. Младият музикант се занимава с такова усърдие, че осакатява ръката си от упражнения. Лекуването не помага.
„С мечтата ми да стана пианист беше свършено завинаги – аз сякаш се строполих от небето на земята“, разказва Калман.
Въпреки това упоритият младеж не се признава за победен. Едновременно със следването си в Юридическия факултет на Будапещенския университет, Калман постъпва в Консерваторията, в класа по композиция на професор Ханс Кьослер и при Бела Барток. През 1904 година е неговият композиторски дебют с изпълнение на симфоничната поема „Сатурналия“ в залата на оперния театър в Будапеща.
През 1908 година се появява първата оперета на Калман „Татарско нашествие“, с която идва и първият му голям успех. Критиката отбелязва новаторството и музикалното своеобразие на произведението, в което всичко е унгарско: сюжета, музиката, героите. Много скоро „Татарско нашествие“ е поставена във Виена (под заглавието „Есенни маневри“), Берлин, Лондон, Стокхолм, Копенхаген и дори в Ню Йорк. По това време композиторът се установява във Виена, където живее до 1938 година.
Във Виена са създадени най-известните му оперети: „Циганинът примаш“ (1912), „Царицата на чардаша“ (1915), „Феята на карнавала“ (1917), „Холандска женица“ (1920), „Баядерка“ (1921), „Графиня Марица“ (1924), „Принцесата на цирка“ (1926), „Херцогинята на Чикаго“ (1928), „Теменужката от Монмартър“ (1930), „Императрица Жозефина“ (1936) и др.
В началото на 1930-те години Калман е вече световноизвестен композитор. Специален фестивал, посветен на творчеството му е организиран в Абация. През 1934 година той става кавалер на френския Почетен легион. Но политическите събития в Европа принуждават композитора да напусне Виена през 1938 година. Той живее и твори отначало в Цюрих, а по-късно в Париж. Когато фашистката вълна достига Франция, Калман емигрира в САЩ.
В продължение на осем години той живее в Ню Йорк, но не композира почти нищо. През зимата на 1948 – 49 година маестрото се завръща във Виена, посрещнат с почести и тържества. Неговите пламенни и жизнеутвърждаващи мелодии прозвучават отново, носейки радост и любов на освободените от ужаса на войната народи.
Калман умира на 30 октомври 1953 година в Париж.
