Изследователи наблюдаваха две съседни общности от диви западни шимпанзета в Националния парк Тай в Кот д’Ивоар в продължение на три години и документираха тактическото използване на издигнати терени във „военни“ ситуации, съобщи Ройтерс. Информацията, получена по време на разузнаване, определя дали шимпанзетата навлизат във вражеска територия.
На границата на опасна територия отряд от около 30 души патрулира, изкачва се на върха на скалист хълм, за да разузнае. Когато чува противници прекалено близо, се оттегля. Няма смисъл да рискува битка, ако няма преимущество. Този сценарий е типичен за човешкото поведение. Оказа се, че е характерен и за шимпанзетата.
Учените от Университета в Кеймбридж за първи път наблюдаваха тази човешки военна стратегия при най-близките живи роднини на нашия вид. „Това показва сложни когнитивни умения и способност за сътрудничесто при шимпанзетата, за да предвиждат къде и кога да отидат и да действат според събраната информация по безопасен начин“, обяснява биологичният антрополог Силвен Лемойн, ръководител на изследването, публикувано в PLOS Biology.
Насилието между групите е повсеместно при шимпанзетата. Понякога има сблъсъци в припокриващи се гранични райони. „Шимпанзетата се конкурират за пространство, което включва хранителни ресурси. Големите територии са полезни, тъй като намаляват конкуренцията в групата, а женските се възпроизвеждат повече в по-големи територии“, казва Лемойн.
Двете съседни групи, проследени в изследването, са били приблизително еднакво големи – 45 – 45 животни, с 5-6 мъжкаря и 10 до 13 женски, а останалото малки и подрастващи. Мъжките обикновено са доминантни.
Изкачването на хълм не подобрява значително визуалното ориентиране и откриването на членовете на съперничещата общност. То предлага по-добри акустични условия за откриване на противници чрез звук.
По-вероятно е шимпанзетата да навлязат в опасна територия, ако съперниците са по-далече. Такива нахлувания са се случвали приблизително в 40% от случаите, когато съперниците са били на разстояние около 500 метра, в 50%, когато съперниците са били на разстояние около 1 км и 60%, когато съперниците са били на разстояние около 3 км.
Шимпанзетата и близкородствените бонобо са видовете, генетично най-близки до човека, като споделят около 98,8% от нашата ДНК. Еволюционните линии на човека и шимпанзето се разделят преди около 6,9 до 9 милиона години.
Изучаването на поведението на шимпанзетата може да даде представа за нашия собствен вид. „Можем по-добре да разберем откъде идваме и какво ни прави хора“, казва Лемойн.
(БТА, Христина Терзиева)
