„Това показва, че изчезването на клетките може да бъде спряно„, обясни Ненад Сестан
Учени от Йейлския университет са успели да възобновят за няколко часа кръвообращението и функциите на клетки в телата на прасета, чиято смърт е настъпила малко по-рано, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
Това дава надежди за медицината, но също така повдига и етични въпроси.
През 2019 г. екип от изследователи в САЩ смая научната общност, като успя да възстанови клетъчната функция в мозъците на прасета няколко часа след обезглавяването им.
В последното си изследване, публикувано в списанието „Нейчър“, същите специалисти се опитват да разширят тази техника върху цялото тяло на животните.
Те са предизвикали сърдечен удар при упоени прасета, което е спряло кръвообращението им и е лишило клетките им от кислород, което при бозайниците води до смърт.
Час по-късно учените са инжектирали в мъртвите тела течност, съдържаща кръвта на прасета (взета от тях, докато са били живи) и синтетична форма на хемоглобин – протеинът, който пренася кислорода в червените кръвни клетки. Добавени са и били лекарства, които предпазват клетките и предотвратяват образуването на кръвни съсиреци.
Кръвта започнала да тече отново и много клетки отново функционирали, включително такива в жизненоважни органи като сърцето, черния дроб и бъбреците в следващите шест часа.
„Тези клетки функционираха часове по-късно, когато не би трябвало да работят. Това показва, че изчезването на клетките може да бъде спряно„, обясни Ненад Сестан, водещ автор на изследването и изследовател от Йейлския университет.
Според Дейвид Андриевич, съавтор на проучването и също учен от Йейл, под микроскоп е било трудно да се разграничи нормален, здрав орган от такъв, който е бил третиран след смъртта.
Екипът се надява, че тази техника, наречена „ОрганЕкс“ (OrganEx), може да се използва за „спасяване на органи“ чрез удължаване на времето на функционирането им, обясни той. Това може потенциално да спаси живота на хората, чакащи за трансплантация.
„ОрганЕкс“ също така може да позволи нови възможности за хирургията, като даде „повече пространство за медицински маневри„, смята Андерс Сандбърг от Оксфордския университет.
Тази техника обаче повдига и редица въпроси – медицински, етични, дори философски, отбелязва Франс прес.
Това може да „увеличи риска реанимираните лица впоследствие да не могат да се възстановят“ от животоподдържащите системи, на които са били поставени, предупреди Брендън Парънт от Нюйоркския университет. Коментарът му е публикуван в „Нейчър“ паралелно със статията за експеримента.
Сам Парния от същото учебно заведение определя изследването като „наистина забележително“, но смята, че „смъртта е биологичен процес, който може да бъде лечим и обратим часове по-късно“.
До такава степен, че медицинската дефиниция за смъртта може да се нуждае от актуализиране, казва Бенджамин Къртис, философ, специалист по етика в британския университет Нотингам Трент.
„Като се има предвид това изследване, много процеси, смятани за необратими, няма да бъдат“ такива, казва той пред Франс прес. „Според актуалното медицинско определение за смърт, човек може да не е реално мъртъв часове„, тъй като някои процеси продължават за известно време след спирането на телесните функции.
Това откритие може също така да предизвика дебат за етичната страна на подобни процедури.
Особено след като почти всички прасета са правили мощни движения с главата и шията си по време на експеримента, както разказва Стивън Латам, един от авторите на изследването. „Беше доста изненадващо за хората в помещението“, сподели той пред журналисти.
Причината за тези движения остава неизвестна, но специалистът уверява, че в нито един момент не е била отчетена активност в мозъка на животните, което изключва възстановяване на съзнанието им.
Въпреки това тези движения будят „сериозно безпокойство“, каза Бенджамин Къртис, тъй като последните изследвания в областта на неврологията показват, че „съзнателното преживяване може да продължи дори когато активност в мозъка не може да бъде измерена„.
„Следователно е възможно тази техника да е причинила страдание на прасетата и да е причини такова на хората, ако се използвана при тях“, добави той, като призовава за повече изследвания.
