За поредна година Dnes.bg ви представя анализ на изминалата година в образованието. Но този път през погледа на действащ учител от столично училище.
За постиженията, проблемите, липсата на пари, дистанционното обучение, агресията в клас разговаряме с Мариана Борисова, начален учител с над 30-годишен опит.
Дистанционното обучение, трайните пропуски и изоставането….
Последните две години се оказаха фатални с дистанционното обучение. Онлайн образованието не е приложимо, особено за малките класове. За началния курс то се оказа пагубно, резултатът е, че в момента много родители изпитват затруднения да се навакса пропуснатото знание и масово се търсят частни учители.
Досега в моята над 30-годишна практика за първи път се сблъсквам с такава ситуация – родители на деца до 4 клас непрекъснато звънят и искат помощ за децата си, търсят учители за частни уроци, най-вече по български и по математика. Има трайни пропуски. Не говоря за подготовка за матури, а за деца от 2 и 3 клас.
Пропуските са не само на ниво изпуснато съдържание – пораженията са както загуба и неусвояване на учебно съдържание, така и загубен навик за поведение, навик за учене, липса на концентрация. В момента усилията на колегите са огромни. От друга страна самите родители са много заети, те не са в състояние да помагат на децата си. Въпреки че през тези две години родителите бяха натоверени и с тази дейност – тежестта беше и върху родители, и върху учителите.
Но проблемите в образованието не са от последните две години. Системата е функция на състоянието на държавата. Въпреки новия закон за образованието, промените, за които непрекъснато се говори, повечето неща са формални, външни и в дълбочина почти не се пипа нищо.
Резултатите, които статически се отчитат – че децата са неграмотни, са обидни за учителите, защото цялата отговорност е върху тях, че не успяват да си свършат работата, а те са натоварени с нови и нови изисквания, курсове, придобиване на нови квалификаци.
Липса на практически умения или неграмотност
Не смятам, че децата са ни неграмотни, на международни конкурси, олимпиади, национални състезания, които могат да бъдат основа на една добра преценка, нашите ученици печелят призови места. По мнение на колеги, родители и български ученици, които са учили и завършили в чужбина – теоретично нашите деца са много добре подготвени. Като цяло от родната образователна система те излизат теоретично добре подготвени, но с липса на практически умения.
Въпросът е защо? Защото българското училище като институция е безсрамно бедно!
Като се погледне в една класна стая с какви учебни пособия и материали работи един учител, човек може да си даде сметка какво може да се направи с тях и как децата биха възприели наученото, как биха практикували. Само с мултимедия, с нагледни материали и табла, които издателствата дават, не става.
Някога във всяко училище, било то основно или средно, имаше кабинети – по химия, по биология, по физика, имаше музикален кабинет. Децата можеха да се докоснат до различни музикални инструменти, имаше фанфарен оркестър, хор. В тях децата се запознаваха с практическата страна, имаше опитно поле. Сега децата нямат връзка с реалния живот.
Това е огромният пропуск на родното образование, пропуск от 30 години вече, за който обаче не се прави почти нищо. А в основата на тези дефицити е липсата на средства.
Децата ни практически не са готови да излязат в живота, а целта на училището е да ги подготви за живота. Но той не е само информация и събрани знания.
Учебниците да се преработят изцяло
Що се отнася до учебния материал – толкова е говорено, но за съжаление няма резултат. Нужно е тотално, глобално изчистване на учебния материал, най-вече по български и математика, от терминология, от висок научен стил, който изобилва, особено при малките.
Част от материала, който е свален от горните класове, отново да се върне там. Абстрактните понятия са трудно усвоими от децата и са нужни повече уроци за затвърдяване, за обощение. Трябва да се освободят възможности за творческа работа.
Когато говорим за добри практики, би трябвало на ниво МОН и инспекторат да се изследват добрите практики в страните, а не формално да се прилагат – дали да се удължи, или не учебната година
В много от страните, когато говорим за основа на образованието, говорим за изграждане на взаимоотношения, комуникация, етика, поведение, изява, занимания по интереси, развиват се творческите способности на децата.
В тези начални класове децата там се занимават с езика и математиката на елементарно ниво. Докато при нас всички деца изучават всички науки, тотално унифицирани, а не на всяка дете му върви всичко. Често децата са подтиснати поради невъзможността да се справят, а това се отразява на психично емоционалното им състояние.
Изискванията са заложени в учебния материал на ниво над средното интелектуално ниво, много от децата не са в състояние да го постигнат, не могат да покрият критериите, това води до емоционално подтискане. Всяко дете, колкото и малко да е, се сравнява с останалите.
Когато се постигат успехи – те са там, където се работи съвместно учител-родител-дете.
Почитта и уважението към учителя са напълно загубени, а като цяло е изгубено уважението към авторитетите.
Но това, което виждам и което е много обезпокоително, е, че децата са загубили почитта към своите родители на първо място и се отнасят неуважително към всички. В Япония, например, целият начален курс е всъщност възпитание – по теми като уважение, взаимоотношения.
Много родители поискаха да се сложат камери в класните стаи, за да се види как протичат уроците, нещо като биг брадър. Много от колегите казаха: „Да, защо не, нека да си сложат камери и вкъщи, за да се види как родителите изпълняват своите задължения“. Не одобрявам размяната на стрели между родители и учители, трябва да работим в екип.
Делегираните бюджети, повтарянето на класа, оценката за дисциплина
Учителското съсловие е „за” и иска да се върне повтарянето на клас, както и оценките за дисциплина.
Парите следват ученика е може би една от най-тежките пробойни в системата, която се установи по времето на Даниел Вълчев, Пламен Орешарски със съдействието на синдикатите и Янка Такева. Делегирани бюджети, липсата на санкции, невъзможността детето да получи навреме и според провинението санкция за агресията или арогантността си, защото тук не говорим за наказание, съсипват работата на всеки един учител.
С реформата, която се направи тогава, съсловието беше изиграно, а плодовете в момента жънем. В училище се шири усещане за безнаказаност и е възможно едно или две деца да съсипят работата на цял един клас. Този хаос е заразен и проблемът става всеобхватен. Оценката за дисциплина трябва да се върне спешно в училище. Липсата на дисциплина е вече проблем дори в училища, където традиционно това не е било – Американския колеж, елитните гимназии…
Има ученици, които срещат трудности по основни предмети, ако те не усвоят материала, пропуските се задълбочават и проблемите стават непреодолими в следващите класове. Децата изостават, но формално трябва да им пишем по-високи оценки, защото с всяко дете върви делегиран бюджет. Затова няма и повтаряне на клас.
Друг проблем е, че децата със СОП се опитваме да ги приобщим в стандартния учебен процес – дълбока, болезнена тема както за родителите, така и за учителите и децата. Два часа работа с тях е твърде малко. В повечето случаи тези деца затъват още повече. Губят мотивация да постигнат и малкото, което са успели. При тях трябва да се заложи на практически занимания. А в нито едно училище няма кабинети за тях със специално оборудване, дори стая на Монтесори няма.
Има тотален разрив между учителското съсловие и нашите работодатели от МОН
Може би една от най-големите подигравки и обида беше предложението, направено от проекто кабинета на ГЕРБ в този парламент, гинеколог да оглави образованието. Самият факт, че си позволяват да правят такова предложение… смятат, че МОН е незначителна сфера и всеки може да го управлява.
Българският учител задължително преминава през атестации, а това би трябвало да започне от МОН, да се види там как се работи, как се работи в РУО-тата, какви са техните постижения и тогава да се стигне до най-долните нива.
Реално учителят няма творческа свобода как да преподава и какво да включи или изключи от учебния материал. Спускат му се програма, по която се движи и всеки ден трябва да попълва какво е взето от материала. Въобще не може да се говори за свобода или творчество от страна на учителя.
Ние всъщност обучаваме деца за износ, един много тъжен факт. Влагаме сили, време, много от учителите са с хронични заболявания. Като се взимат добри практики, има и такива страни като Канада, Франция, където всяка 5-та година е свободна. Учителят целогодишно получава пълната си работна заплата и през тази година се отдава или на физическо възстановяване, или на повишаване на класификацията си – това е негов избор. Голяма част от българските учители системно изпадат в бърнаут. Понякога се налага персонал, работещ в училището, да влиза в часове, за да не изостават децата.
Бумащина при нас е неописуема. Непрестанно се подписват заповеди от всякакво естество. Когато преди 30 години започнах като учител, имахме един директор, след това в годините се появи и помощник-директор, после станаха двама помощник-директори, сега има и секретар. Всички те се занимават с огромен обем документации, изисквания, справки, заповеди – непрестанно и за всичко. Мазетата на училищата са пълни с документация, която се пази в метални шкафове, на места се пази по 5 години, а има и такава, която се пази от 50 години.
Как да се променят нещата?
Нужна е тотална промяна на всяко едно ниво. Първо, трябва да се отпуснат средства – делът от БВП, предназначен за образование у нас, все още е под средното за ЕС (около 3,5-4%). Синдикатът „Образование“ предлага национална стратегия за приоритетно финансиране на образователните институции, като до 2028 година се достигне 6 процента от БВП за образование.
Нужни са конкурси на всички нива, като се започне от МОН, инспекторатите, на всички нива – честни открити, публично видни конкурси, както всеки учител е обществена личност чрез работата си, постиженията си, така трябва да е прозрачно навсякъде по веригата.
Нужно е практическата страна на образованието да се върне в училище, а не просто голям обем от информация в главите на децата.
Нужна е промяна в режима на обучение – за малките е убийствено целодневното обучение, да са по 10 часа в училище, където няма басейн, тенис на корт или стая за почивка. Как да затвориш 7-8-годишно дете 10 часа в училище на един дървен чин? Как се отразява това на физическото, психическото му развитие? И как да говорим, че училището е дом на радост? Детето ляга на чина изтощено, уморено и понякога заспива от умора.
Увеличава се броят на децата в паралелките, защото всяко дете носи пари, бюджет със себе си, класните стаи са претъпкани и не може да се диша. А липсата на лично пространство води до прояви на агресия, дори при животните е така.
Нужна е специална грижа за майките с малки деца. Майчинството при децата до 12 години трябва да е под закрила на държавата, майките да имат възможност да отделят повече време за децата си, било с намалено или плаващо работно време.
СИП-овете, които се изучават в училище са БЕЛ и математика в повечето случаи и нищо друго. Къде са другите предмети? Практическата страна на образованието да влезе в клас. Малко са тези училища, които предлагат нещо по-различно, а да не говорим за СИП по вероучение, благонравие или религия. Може да се провери и да се направи статистика в колко училища това беше въведено, колко директори разрешиха, на колко родители се предложи?
За мен това трябваше да влезе като учебен предмет, за да влезе не само в програмата, но да влезе в семействата. Защото, може би, във времената, в които живеем, трябва да погледнем на вярата като необходимост. Казват, че в затворите се дават Библии, а ако те се даваха в училище, сигурно нямаше да се налага да се стига до затворите.
Дали не закъсняхме да говорим за много от проблемите в българското училище – за насилието, агресията, липсата на почит към родители и учители, за провалената комуникация учители – МОН, за липсата на средства, за опита да се изкриви съзнанието на децата да изберат пола си… За много от тях нямаше да говорим, ако се разрешаваше християнските ценности да са в основата на възпитанието на децата ни.
Време е да си дадем равносметка какво реално се случва в клас, защото именно там се подготвя следващото поколение, което ще изгради или разруши България.
