„Толкова малко сняг много от отдавна аз лично не помня да е имало. Сега ни предстои едно бурно и динамично време – до края на седмицата, като във високите планини, особено над 1500 метра, ще натрупа сериозна снежна покривка, тя пак ще бъде малко за това време на годината, но ще преодолее това сериозно изоставане на снега“.
Това каза в интервю за БТА климатологът проф. Георги Рачев, който е преподавател в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Проф. Рачев уточни, че това се очаква да стане през тази събота и неделя, а във високите планини – и в четвъртък, и в петък, ще вали сняг, но по-сериозната снежна покривка ще бъде през тези почивни дни. „Дори, ако се сбъднат тези прогнози за височина на новата снежна покривка – от 40-50 сантиметра, на определени места в Рила и Пирин може да има и лавинна опасност“, предупреди климатологът.
По отбеляза, че това, че няма сняг по планините у нас, не е толкова рядко срещано метеорологично явление. Но въпросът е, че в средата на януари няма сняг във всички планини в България, а този сняг, който преди няколко дни наваля, беше като „манна небесна“, отбеляза климатологът.
Той отбеляза, че обикновено след 8 декември, след студентския празник, във високите части на планините в България започва да се задържа снежна покривка и към Нова година тя се увеличава, защото във високите планини вече по това време е студено. Тази година, не само над Балканите, но особено над тях, а и в цяла Европа беше много топло, като валя дъжд и на 2000 метра надморска височина. Тогава малкото сняг, който беше навалял през декември на 2022 г., се стопи от дъжда, каза климатологът.
„И до днес в баварските Алпи също е много тежко положението и има отложени стартове за световната купа, което не се е случвало почти в историята на тези планини“, коментира проф. Георги Рачев.
Той отново подчерта, че много е топло времето у нас, което предизвиква и липсата на сняг. „От петък, събота, ни очаква едно нормализиране на времето и тези високи температури от 15-18 градуса вече ще се понижат с десетина градуса и от понеделник ни очаква една седмица на типично януарско време, но отново с малко по-високи температури от обичайните за климатичната норма“, обясни проф. Георги Рачев.
Според него това не е лошо, защото в много места на България времето започна „да подлъгва“ плодните дръвчета и при два-три дни, в които минималните температури вместо да са отрицателни, те са двуцифрени – от 10-11 градуса, а максималните температури са 15-16 градуса, това вече е „априлско време или октомврийско време“
На въпрос може ли да се очаква, че тази зима, която не е изминала още, може да се окаже да е най-топлата зима у нас, откакто има метеорологични измервания, проф. Рачев отговори, че „засега нещата вървят в тази посока, тъй като януари е типичен зимен месец и е в средата на зимата, а слънцето е много ниско над хоризонта и дори, когато има слънчево греене, то практически не топли“.
Ученият все пак отчете, че февруари е месецът, който поднася най-много изненади през цялата година, защото може да е много лют, като през 2012 г. февруари беше много студен месец и в България имаше поредица от „ледени дни“.
При тях през цялото денонощие температурите не се повишават над нула градуса. Но има и години, в които февруари е топъл и слънчев месец, отбеляза проф. Георги Рачев.
Той припомни, че декември на 2022 г. си „отиде“ със средна температура около 3,5 над нормата. До този момент януари, по най-новата климатична норма – от 1990 до 2020 г., която е „топлата норма“, защото включва всички последни най-топли години, ние сме 4,5 градуса над нормата. При по-старата норма – от 1960 до 1990 г., ние сме 5,5 над нормата, каза проф. Рачев.
„Ако февруари се окаже такъв месец, какъвто го предвиждат големите метеорологични центрове – европейският и американският, очаква се февруари да е поне с 1,5 или два градуса над нормата. И ако съберем наднормените градуси на декември, януари и февруари, ще получим една сума от 10,7 – 10,8 градуса, което е равно и по-голямо от най-топлата зима, която е преживяла България до този момент.
Това е зимата на 2006-2007 година и има много голяма вероятност тази зима да се окаже най-топлата зима, откакто се водят метеорологични наблюдения в България – от 1889 г. Ако това не се случи, сегашната зима ще се доближи и ще бъде втората сред най-топлите зими през нашите метеорологични наблюдения“, обобщи климатологът от Геолого-географския факултет на Софийския университет.
(БТА, Димитрина Ветова)
